Lost in Japan

38🗼

За щастие (и голяма изненада за Джехьон), Тейонг успя да си вземе билет за връщане в Корея, чак за след два дни.

През тези дни, момчето не спря да излиза със своите приятели. Най-накрая успя да отиде, да види къде работят Джехьон и Юта и беше меко казано впечатлен от огромната сграда.

Всички бяха много щастливи, докато не дойде и въпросният ден.

Около единадесет и половина вечерта, кафявокосото момче беше вече пред вратата и обуваше обувките си.

- Така... Взе си ключовете, нали? - попита Джехьон, който обикаляше из всички стаи и разглеждаше дали по-малкият не е забравил нещо.

- Да.

- Зарядното?

- В раницата е!

- А слушалка? Ами...

- Джехьон! - прекъсна го Тейонг - Спокойно! Аз си тръгвам, не ти! Боже...

Розовокосият адвокат въздъхна и излезе от кухнята. Взе палтото си, ключовете, телефона, портфейла, обу се и заключи вратата.

Двете момчета влязоха долу, където видяха Юта и Тен. Двамата бяха видимо тъжни. А и как няма, Тейонг си заминаваше...

- Не можеш ли да останеш още малко? - започна веднага червенокосият адвокат, без дори да каже едно "здравей", преди това.

- Имам работа вкъщи...

- Но ще минаваш често, чу ли?

- Не е толкова лесно... - засмя се Тейонг, но ще опитам...

Джехьон седеше и гледаше отстрани, преди да се намеси:

- Добре, добре! - каза той и завъртя ключовете на колата в ръката си - Хайде, трябва да тръгваме! Ела, Тен!

- Чакай, какво? - учуди се ниският тайландец - Мислех, че ще сме с колата на Юта.

- А как ще съберем багажа на Тейонг в една кола бе, умен? Ще трябва и задната седалка!

- Багажникът на Юта е голям, а и това са два ку...

- Не ме интересува! - прекъсна го розовокосият и хвана ръката му, дърпайки го към коката.

Преди да влезе, се обърна към другите двама и им намигна ехидно, след което натика Тен на предната седалка.

- Ама, чакай! - започна чернокосото момче - Те още не са се качили! Къде тръгваш?!

- Ще ги изпреварим! - каза Джехьон и потеглиха.