2 глава

222 6 1
                                    

   Мел май се засрами и започна да яде сладоледа си. Аз пък, както винаги го бях изяла по пътя. Реших да отида да си измия ръцете до чешмата. Аз гледах е земята, а косата ми покри лицето. Измих ръцете си, но реших да пийна. Водата беше толкова студена, как да не те примами. Отметнах косата си, която седеше отпред и пиеше. В този момент чух някой зад мен да казва:

  -Хах..хубава коса!-избърсах устните си от водата и погледнах момчето, което седеше зад мен и търкаше окото си, може би защото косата му влезе в очите.

-Оуу.. Извинявай.Как е окото ти? Добре ли е?- казах аз и го докоснах по ръката, как можах?

   Той погледна ръката ми, усмихна се и каза:

- Спокойно. Нищо ми няма. Между другото аз съм Джак. Приятно ми е.

  - Аз съм Грейс-подадох му ръка и се здрависахме.-Ти сам ли си тук?

  - Да. Обичам да се разхождам тук.

  - Аз не съм сама-посочих приятелката си и той и махна. Тя стана за да дойде, но явно реши да ни остави сами за да се упознаем по-добре. Явно съм го загледала, защото ми се усмихна и изкриви главата си за да засече сините ми очи.

  -Къде се загуби?-каза той и аз излезнах от транса

   - Ааа..замислих се, извинявай- казах аз глуповато

-Искаш ли да излезем заедно?-изстреля го Джак.-..Утре??

-Може..- бях учудена, защо ли ме кани, но не се изпкаших, изглеждаше мило момче. Имаше съвсем къса кафява коса и маслинено зелени очи.

-Предлагам утре- пак изстреля красивото момче срещу мен.

-Добре-съгладих се и в корема ми запърхаха пеоеруди. Досега не ми се беше случвало..Сбогувахме се. Аз му подадох ръка, а той ме награби в мечешката прегръдка. Аз се върнах при приятелката си, седнах на пейката и започнах да размишлявам.

  -Ха, май не се оказа толковя зле да си близка с момче, а?-подигра ми се тя, а аз и се изплезих.

  Скъпи дневнико, ще си лягам. Аз си знам че цяла нощ ще мисля за него и няма да заспя, но все пак..Лека нощ!

Спомените на един дневникDonde viven las historias. Descúbrelo ahora