DARK/Тъмен

Глава 43

Алек

Виждам как докторите излизат от операционната. Веднага ставам и отивам при тях.
- Как е тя?
- Извън опасност е. Куршумът не е засегнал важни органи или тъкани.
- Мога ли да я видя?-попитах леко развълнувано.
- Да,но все още е в безсъзнание. След малко ще я преместим в стая и тогава може да я видите.
Докторите продължиха надолу по коридора. Поех си дълбоко дъх и опрях глава в стената. Затворих очите си и издишах. Сърцето в гърдите ми бие бързо. Трябва да я видя. Заради мен изложи живота си на опасност. Заради мен е наранена. Не мога да понесе тези мисли. Мамка му! Този път Маркъс ще си плати скъпо!

Вратите на операционната се отварят. Медицинските сестри и санитари бутат подвижното легло. Погледа ми се спира на Валъри. Всичко в мен замръзва. Когато я виждам така нещо ме стегна в гърдите. Изчезнаха от погледа ми като завиха наляво по другия коридор. Зад себе си чух гласът на Люк. Обърнах се назад и ги видях. Люк, Игор и Владимир идваха към мен разтревожени.
- Как е Валъри? Дойдохме веднага щом научихме.
- Извън опасност е.
- Съжалявам за случилото се,Алек. Ти добре ли си?
Погледнах остро към Люк.
- Не съм добре,Люк!!!-извиках. -Не и докато не откриете Маркъс!
- Успокой се. Искаш ли да ти донеса кафе,вода или нещо друго?
- Искам да откриеш Маркъс това е достатъчно.
- Добре. Ще го открия.

Обърнах се и продължих да вървя надолу по коридора към стаята на Валъри. Отворих вратата и я видях. Все още е в безсъзнание от упойката. Затворих вратата след себе си и направих няколко крачки към леглото. Изглеждаже толкова спокойна и отпусната. Седнах до нея и протегнах ръка към лицето и. Погалих я нежно с опакото на ръката си. Имах нужда да я докосна...да вдигам от аромата и. Притиснах кичур от златисторусата и коса между пръстите си и го поднесох към лицето си. Вдишах от опияняващият и аромат. Плъзнах ръката си надолу и намерих нейната. Преплетох пръсти с нейните и я гледах с часове.

На сутринта се събуждам и поглеждам към Валъри. Все още не е будна. Изправям се и отново сядам до нея. Обхващам лицето и с ръка. Навеждам се и целувам челото и.

- Обичам те,Валъри.

Отдръпвам се леко назад и хващам ръката и като я целувам нежно.

- Не ме оставяй без себе си.

Само след миг виждам как клепачите и започват да се отварят и тогава виждам красивите и сини очи.
- Алек? К..какво правиш тук?
Тя се опитва да се изправи,но аз я спирам. Валъри изстенва от болката в рамото.
- Защо по дяволите скочи пред мен,Валъри? Този куршум беше предназначен за мен.
- Аз..не исках да те видя така. Както онзи път,когато беше ранен.
- За това скочи пред мен!?
- Да Алек скочиха пред теб,за да те спася! Разбра ли?