" Скъпо дневниче, рано сутринта алармата ми би. Ядосах се и треснах часовника. Станах и разтърках очи. Сетих се, че е вторник и остават още 4 дни мъчения заедно с този.
След един час с Мелинда бяхме в училище. Първите два часа бяха физическо и химия. Преоблякох се, вързах небрежно косата си и излезнах от съблекалнята. Не бях забрлязала колко е часа и че всички, дори и Мелинда вече бяха в салона. Качвах се по стълбите за да стигна до там, когато две момчета ме стиснаха силно за двете ръце:
-Къде тръгна мила?! Ела с нас!
Аз се задърпах, но нямаше абсолютно никакъв резултат. Нямаше кой да ми помогне. Тъкмо щях да изкрещя, когато един от двамата ми запуши устата и ми каза най-нахално:
-Бъди послушна!
В този момент отвориха вратата на мъжката съблекалня, а от там излезе Джак. Какво прави тук? Не го бях виждала преди.
-Оставете я!!!- изкрещя той и ги избута настрани.
-Защо Джак, ще се забавляваме!-отвърна прасето, което ме държеше.
- Казах ти да я пуснеш- той удари така силно момчето, че то ме изпусна и аз се скрих зад Джак.
-Бягай!-каза той
-Но аз...
-Казах ти да бягаш, не се страхувай.- прошепна той ,а аз се затичах към женската съблекалня на долния етаж.
Влезнах вътре и допрях ухо до вратата. От там се чуваха удари и молби за милост. Но те не се спряха. Седнах на пейките, като отместих няколко раници. Замислих се, колко съм му благодарна за това. В този момент чух стъпки. Някой отвори вратата и влезе.
-Грей, защо си ощре тук. Лошо ли ти е?-каза Мелинда с учестено дишане. Оная(даскалката по фвс) иска да правиш коремни преси. Хайде, побързай-извика тя и ме задърпа към салона.
По коридора видях Джак прикепен до стената, той ме погледна загрижено а аз се усмихнах.
Е, както и да е ,някак си направих 50 коремни и ми написа 5. Започнахме да се управяме и се качих в стаята. Оттам самоче ни казаха че днес няма да имаме повече часиве, защото...пфф и аз не помня защо. С Мелинда тръгнахме да си ходими в този момент чух телефона. Имах смс.
"Срещата остава, нали? Ако да, нека се срещнем в 10 на чешмата."
Разбира се че щях да отида и му пратих отговор:Добре :)
Мел не пропусна да надникне и се усмихна самодоволно:
-Среща, а?
-Теб какво те засяга?-казах аз и и запуших устата.
Беше около 9 ч., когато бях в къщи. Оставих чантата и се оправих. Сложих къси дънкови панталонки с висока талия и широка блузка с надпис: ceep calm and love me.
Реших да не слагам грим. Сплетох косата си на рибена кост и въпреки това пак беше много дълга. Вече бях готова да тръгна.
Убух убувките си и тръгнах. Бях ужасно развълнувана."
