6 глава

150 3 0
                                    

   " Минаха две седмици, скъпо дневниче. Дойде краят на училището. От там бяха направили летен бал за всилки ученици. За Мелинда и мен беше най-хубавият ден в живота ни. Мел беше подготвила червена къса рокля с дантела и черни обувки, а аз синя дълга рокля с корсет и обръч отдолу. Както знаеш мама е дизайнер и я помолих да я ушие. След това се снимах в реклама, но това е друг въпрос.. Не бях с особено високи убувки. Реших да съм с голям кок и два дълги кичура отпред. Сложих сребрист грим и очна линия и вече бях готова. Макар ще съм само 11 клас това не ми попречи да се чувствам като за бала след 12. Разбира се аз и Мел бяхме у нас , когато дойде денят, е, и предишната нощ за да си побъбрим:

   - Мел, както вече знаеш с Джак ще ходим на къмпинг и ако искаш ела с нас. Даже не ако искаш, ела с мен мооля тее..

  - Добре де!  Трябва да попитам нашите .. А за колко време..

  -Колкото искаш. После някой от момчетата ще те закара

-  Добре, но ще взема и Джейк.

- Мисля че няма да има проблем- казах аз и в този момент мама влезе и каза:

  - Кавалерите дойдоха дами! ;))(видях една сълза в окото и)

   Аз останах малко при мама докато Мел вървеше пред мен:

- Мамо, много те обичам!- казах и аз и я целунах по бузата

  -И аз мила!-промълви мама

  След това излезнах от стаята и застанах на парапета на стълбището: Долу видяхме Джейк и Джак да ни чакат с по една роза. Тази на Мел беше кърваво червена, а моята кремаво бяла. Двамата ни гледаха втренчено и с отворени усти. Баща ми им каза:

  -Затворете тия усти, ще глътнете някоя муха- засмяхме се ние и слезнахме по стълбището.Прегърнах родителите си и тогава татко ми каза:

- Чак сега разбирам че си порастнала, но ти винаги ще си останеш моето малко момиче. -тогава аз се разплаках и зад мен дойде Джак, който каза :

  - Вие сте отгледал едно страхотно момиче. Ще я пазя като очите си.

Тогава двамата се здрависаха. Джак ме дръпна в страни, даде ми розата и ми прошепна на ухо:

  -Никога не си била по-красива-и ме целуна зад ухото. Хвана ме гъдел и потърках глава в рамото си.

  След всички збогувания излезнахме на вън. Там ни чакаха две черни коли. Качихме се, а аз се подпрях на рамото на Джак. В един момент заспах, но един топъл глас ме събуди:

  - Ставай принцесо!- каза той и ме докосна по брадичката, усмихна се и отвори вратата. 

  Слезнахме и Джак хвана ръката ми.

  Партито не беше нищо особено- танци манци, музика храна-е, все пак това не беше абитюрентдки бал-поне не за мен. По едно време Джак ме покани на танц. То моето не е танц а е по- скоро поклащане, но няма значение. Бях убвила ръка в неговата и се наслаждавах на мига.

Бях много щастлива, дневнико. След т.нар. танц седнахме на масата. Пийнахме по една чаша шампанско и на мен разбира се ми се доходи. Отидох до онова място и се заключих. Там чух две момичета да си говорят:

  - Видя ли Джак? Колко е хубав ! Какви ръце има само...как е възможно да с оная никаквица. Селянка!...

  - Свърших си моята работа и излезнах бясна. Седнах на стола до Джак и му разказах всичко:

  - Пхахах, успокой се! Теб като те гледат мислиш ли че ми е приятно!?

  - Не, не ти е, ама си спомням онзи път как ги преби онези двамата, още ги е страх от теб!!

   - Пффф, мила...за какво се караме? Не си съсипвай настроението зарафи някакви кущрамби. Малката ми ревнивка!:**

    Когато партито свърши аз и Джак както и Мел и Джейк излезнахме отвън. Качихме се в колите и както винаги аз заспах. Джак ме погали по главата и се усмихна. Не съм била по-щастлива никога. Бях с перфектното момче, беше лято и щях да ходя на къмпинг с най-добрата ми приятелка и гаджето ми. Стигнахме къщата. Ония двамата бяха вече в къщата на Мелинда и не ги мислех.

Джак ме изпрати до вратата:

- Благодаря за прекрасната вечер! - казах аз облегната на касата на вратата.

  - Не! Аз ти благодаря- каза Джак и веднага след това последва целувка. Докоснах лицето му и усетих колко много любов имаше в тази целувка. Тогава разбрах..разбрах, че го обичам!"

 

Спомените на един дневникOù les histoires vivent. Découvrez maintenant