7 глава

142 5 1
                                    

"След всички тези емоции се тропясах на леглото. Започнах да махам полека фибите от косата си. Нямаше начин, отново станах и съблякох роклята си. Закачих я и я мушнах в найлона. Облекох си пижамата на сърца и започнах да оправям багажа. По едно време получих смс:

  " Липсваш ми принцесо!"- пхаха чувсвах се специална.

  - И ти намен:*-написах аз с малка целувка.

Сложих един куп къси панталонки и потници, бельо и спортни убувки и 2-3 якета.Наредих всичко в идеален ред, сложих малко храна и напитки. Изкъпах се ,влезнах в стаята и какво да видя? Джак!!Потърках очи и той изчезна. Честно да ви кажа съжалих че беше само образ. Легнах си, но преди да заспя писах на Мел:

  -Готова ли си? Утре в 6 ч пред нас?

Получих отговор:

  - Аха

  Пфф, егати отговора. Но все пак не му обърнах много внимание и заспах.

  Алармата ми би в 6 без 20. Първото, което направих беше да се измия. След това закусих и се облякох. Баща ми ми помогна да изнеса багажа в коридора. Погледнах си часовника-беше 6 без 5. Реших да сложа малко спирала и се звънна на вратата. Беше Джейк:

  -Може ли да влезна? До wc?

  - Даа, разбира се...но побързай-извиках аз.

  Джак седеше в колата и чакаше. Аз му намигнах, но той извърна глава. Аз смръщих вежди. Той излезна от колата и ми помогна с багажа.

- Какво ти е Джак?-попитах аз.

  - Нищо, после ще ти кажа.

  -Добре, но не бъди намръщен. - целунах го по бузата и се качихме в колата. Мелинда и Джейк се качиха отзад и започнаха да се закачат.

   -Довиждане мамо, тате!! - хванах ги за ръцете от прозореца на колата. Махнах им и автомобила тръгна.

   Сложих си слънчевите очила и се упъна на седалката. Погледна към Джак и го попита:

  - Сега ще ми кажеш ли какво ти е ?

  - Да. Виж, искам да разбереш нещо..на къмпинга има много момчета затова моля те, навъртай се около мен..не е много безопасно.

  -Добре Джак..не се притеснявай, ще се пазя.

-Така съм по-спокоен..благодаря ти че ме разбра!-и ето че голямата му усмивка пак се върна.

  -Няма защо, а сега си гледай пътя, глупаче!- казах аз.

  Незнам колко време пътувахме, но ето че стигнахме.

Малко е къса , но следващата ще е по-дълга.

 

Спомените на един дневникWhere stories live. Discover now