You are my hero | Vkook

34

Когато двете момчета слязоха долу. Видяха доктора да седи на дивана и да говори с момчетата.
Юнги отиде до тях с мъника.

Ю: Добър вечер

Доктора: Добър вечер

Д: Юнги сложи Куки да седне ей там

Юнги сложи Кук на един фотьойл и доктора отиде до него.

Доктора: Дай сега и теб да видим. Имаш доста рани по лицето, някъде другаде

К: То не е рани, а синини

Доктора: Дай да видя

Кук си показа ръцете и краката.

Доктора: Аул, кой знае колко боли

К: Много боли, но ще се оправя

Доктора: Така е, а някъде другаде

К: На гърба

Доктора: Ще съблечеш ли потника

К: Да - съблече потника и се обърна леко с гръб към доктора

Доктора: Ужас, боли ли те гърба

Момчетата като видяха гърба на малкия останаха шокирани.

К: Да

Доктора: Дано се оправиш скоро момче. И дано гърба да спре да те боли. Някъде другаде да имаш болки

К: Ето тук - посочи най-долу ребрата

Доктора: Добре - доктора го пипна там където показа Кук - опасявам се че може би ти е счупено реброто, затова трябва да дойдеш с мен в болницата да те видя. А имаш ли затруднения с дишането

К: Нямам, дишам си нормално

Доктора: Добре, а сега хайде

Всички: Сега ли?

Доктора: Да, ако наистина е счупено да се предприемат мерки

Момчетата кимнаха. Кук се облече и стана внимателно. Всички момчета тръгнаха към вратата. Качиха се във вана и тръгнаха към болницата, в която работеше техния лекар. Когато стигнаха всички слязоха. Кук и Тае ги носеха. Отидоха до кабинета на доктора и той ги пусна да влязат.

Доктора: Така сега, сложете момчето тук

Юнги остави Кук там където трябва.

Доктора: Сега ще погледна скенера дали имаш нещо счупено. Кук кимна, а доктора започна да прави нещо от което само той разбираше. (дори и автора не знае какво прави доктора)
След минута доктора се обърна към момчетата.

Доктора: Момчето има счупено ребро, но е доста леко. То ще зарасне от само себе си. Ако стане нещо веднага ме извикате или го доведете.

Н: Добре

Юнги взе отново Кук и си тръгнаха.
Вече в къщата всички бяха насядали в хола. Тае бе до Кук, а малкия до Юнги.

Т: Куки много ти благодаря. Ти си моя герой - усмихна се и го целуна по устата за кратко

К: Няма защо, казах че вас всичко бих направил. А на теб какво ти е на крака?

Т: Стъпил съм на криво, това е само. Нали знаеш как боли като стъпиш така. Еми моята болка е малко по-силна

К: Дано да ти мине бързо

Т: Не ме мисли, ти трябва да се оправиш

К: Ще се оправя, спокойно

Т: Понякога се чудя защо си толкова страхотен - прегърна Кук а той изохка, но отвърна на прегръдката

К: Кое ми е страхотното

Т: Всичко

Тае отново го целуна по устата, но задвижи устни, Кук нищо не направи, но и не го изблъска. Когато Тае се отдели от него го погледна с усмивка.

Т: Моя малък смел герой

К: Стига си го повтарял де - засмя се леко, но бързо спря

Т: Добре ли си?

К: Да спокойно, аз се качвам горе

Д: Чакай преди да се качиш, Тае ни каза, че си щял да избягаш

К: Да

Н: Като се оправиш ще те пуснем да си вървиш

К: Благодаря ви

Кук тръгна нагоре и Юнги го последва.
Малкия си влезе в стаята и веднага след него и Юнги.

Ю: Дребчо хайде да поговорим

К: За какво

Ю: За това преди малко

К: Само да кажа, че не съм му отвърнал и нямам чувства към него

Ю: Добре, но за друго ще говорим сега. Ох ще карам на право. Аз не те харесвам, аз просто се възползвах от теб. Искам да сме си приятели. Не искам да се караме сега за това

К: Аз също не съм те харесвал и аз се възползвах от теб, но аз само че за да избягам

Ю: Ах градинка малка. Приятели?

К: Приятели - стиснаха си ръцете

Ю:С превилегий? - усмихна се невинно

К: Нее, само приятели

Ю: Добре сладкишче - целуна го по главата - ако има нещо извикай ме или някой друг

К: Добре. Благодаря ти

Ю: Няма защо

Юнги излезе от стаята и Кук остана сам с мислите си.

700 думи
[Редактирана]