43

713 29 14
                                        

Момчетата седнаха да ядат в тишина, а при тях дойде Чим.

Ч: Как беше бе Тае - усмихна се

Т: Ще те лепна, махни се

Ч: Ау, Кук здраво те е чукал

Кук се засмя, а в кухнята влезе и Юнги.

Т: Махни ми се от главата - погледна Джимин лошо

Ч: Я ся кажи на Кук голям ли му е?

Тае се задави, а Кук се засмя.

Ю: Доста му е голям

Ч: Ти пък от къде знаеш

Ю: Виждал съм го - усмихна се

Ч: Той затова Техьонг вика така

Те вече беше толкова червен.

К: Как сте момчета - усмихна се сладко

Ч: Гледай го как иска да смени темата

К: Не я сменям щото ме е срам да слушам вие кво сте чули, правя го заради Тае, щото ще се пръсне накрая, виж го колко е червен само - погледна го и се засмя леко

Т: Ще ви убия всичките

Юнги и Чим седнаха до момчетата.

Ч: И ся кво стана има ли Таекук - сръчка Кук - а а?

К: Не няма и няма и да има

Тае погледна някак тъжно към Кук.

Ю: Защо няма да има

К: Защото аз ще се махна от тук и повече няма да ме видите

Т: Аз за един път ли бях?

К: Еми нещо такова

Ч: Кук не така де

К: Е какво аз съм честен

Ю: Куки, виж Тае, как всеки момент може да заплаче - прошепна му

К: И аз ли съм му виновен - говореха си шепнешком

Ю: Еми може би мъничко

К: Аз като не го харесвам, трябва да тръгна с него, че той да е щастлив ли?

Ю: Е не, но това което каза преди малко не биваше

К: Оф хубаво

Кук стана и отиде до Техьонг. Мъника клекна до стола му и си сложи ръката на бедрото му.

К: Тае

Тае го погледна с насълзени очи.

К: Недей плака, извинявай, че казах това преди малко. Просто...казах го, защото няма да има със сигурност втори път. Теб сега те боли и докато ти мине аз може да се оправя и да си тръгна и повече да не се видим....никога

You are my hero | Vkook Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang