" Пристигнахме. Аз слезнах от колата и огледах с бърз поглед всичко. Джак извади багажа, а ония двамата бяха заспали. Аз отворих вратата и извихах:
-Стигнахмее!! - те се укокориха и потъркаха очи.
Трябваше да ходим около 30 мин нагоре. Джак ме хвана за ръката и започнахме да се изкачваме. Вече бяха минали 10-15 минути и ония двамата се заоплакваха:
- Пфф...колко още време остава??- каза Мел и изпръхтя.
-На половината път сме, добре че нямаме куфари защото тогава незнам колко щяхте да се оплаквате- каза с насмешка Джак
Е, след около още 10 минути пристигнахме. Разпънахме двете големи палатки и навлякохме маалко по-дебели дрехи. Тръгнахме да търсим някакви по-сухи пръчки за огъня. Рязделихме се по двойки, но се разбрахме да не сме с гаджетата си за да не се разсейваме. Аз, както се досещаш бях с Джейк.Стигнахме до някакво дърво, може би дъб. Там намерихме дооста пръчки, които изглеждаха като наредени специално за нас. Джейк е голям бъбривко, но аз не ми обърнах внимание. Мислех си за Джак и бала. Колко беше мил само? Не познавах друго такова момче и честно да ви кажа се притесних, защото като знам каква е Мел...нямаше да се учудя ако започне да флиртува с моето момче. Начумерих муцунка, а Джейк забеляза това и ме попита:
- Какво има?-попита ме учудено той.
- Виж, предполагам че знаеш каква е Мелинда..
- Каква е?-учуди се той.
-Пффф, не ме прекъсвай! И не ми казвай че не знаеш слуховете за нея. Тя се мята на всеки, затова си я дръж, не искам да се навърта около Джак. Не че имам нещо против но..
- Да да..разбрах те Грейс, но не мислиш ли че се държиш твърде грубо с нея? Може би не си я преценила правилно?
- Недей така! Нима незнаеш колко момчета нарани?.. Ако..
-Спри! Аз и имам доверие. Няма да е лошо и ти да и имаш!-развика ми се той(безсрамник)- ако не, значи не я заслужаваш като най-добра приятелка.щ!
- Добре! После да не се оплачеш!- казах аз, събрах пръчките и тръгнах към лагера.
По пътя загубих някъде Джейк. Минах покрай другите палатки, където вече бяха запалили огъня си. Стигнах до нашата и седнах. Джейк остави една запалка преди да тръгнем за да може ако някой от групата дойде по-рано да запали огъня. Направих малка дупка, наредих големи камъни около нея, метнах пръчките и запалих със запалката огън. Доближих се още малко за да се стопля. Тогава Джак и Мел дойдоха. (Джак) Той седна до мен и ме прегърна:
- Какво има Грей?
- Нищо!-казах сопнато аз.
- Къде е Джейк?-попита загрижено Мел.
- Незнам! Загуби се някъде след мен!- рекох аз и отвърнах глава.
-Какво ти става?Какъв ти е проблема?- попита ме тя.
- Нищо!.. Ти си ми проблема!
- Какво съм ти направила?
- Аз те знам тебе! Знам че флиртуваш с Джак, а за да не се скараме той не ми казва. Не е ли така?
- Какво говориш ? Не бих ти го причинила!!
Последва мълчание и тя тръгна да търси Джейк:
- Ей, ревнивке!- каза ми Джак и потърка нос в моя. - Много си лоша! Сега трябва да се извиниш. Ела да ги потърсим.
- Пфф, не искаам.- казах аз а той ме задърпа:
- Не те питам!-рече той и тръгнахме да ги търсим.
Доста време ходихме, докато не видяхме Джейк да седи и да пуши с други за нас непознати момчета. Беше доста неурентириован и притваряше леко очи.
- Тръгвай брат!- задърпа го Джак
- Не, не ..остаи мее- промълви там нещо и заспа.
Наложи се аз да му хвана краката, а Джак- главата. Вкарахме го в палатката им и го завихме. Тъкмо излезнахме, когато Мел се върна хем притеснена, хем ядосана:
-Къде е той?!
- Вътре.-промъвих аз и посочих палатката им.
Тя влезе и започна да му говори нещо. Седнахме двамата около огъня и аз промълвих:
- Чувствам се виновна!
- Спокойно, утре сутринта ще им се извиниш-успокой ме Джак и ми подаде един сандвич с телешки салам. Излапах го и реших да занеса един на Мел:
- Заповядай!- казах аз с примирен тон
- Вземи си го! Не го искам!- бутна ми го тя
- Прости ми! Не исках да те убидя! Не ми се сърди.
- Виж, много ме убиди, но понеже си ми най-добрата приятелка...
- Оууу, благодаря тии! Няма да правя повече така!- хвърлих се на врата и и напраеих кучешка муцунка.
- Сега лека нощ! Оставям ти сандвича:))
Отидох в моята палатка, където ме чакаше Джак. Той вече брше под завивките. Аз си облякох пижамата и легнах до него. Той убви кръста ми с ръка и ми прошепна:
- Лека нощ, слънце мое!
Аз почервенях и прошепнах в ухото му:
- Лека нощ.
Той заспа а аз реших да ти пиша. Беше ми малко трудно, но все пак...уааа, доспа ми се. Лека нощ и на теб, скъпи дневнико!!"
