You are my hero | Vkook

54

Кук вдигна и беше Марк.

*разговора*
Марк: Кук или утре си получавам парите или повече няма да видиш нищо

К: Ще ги върна утре

Марк: И гледай пак да направиш като днес и няма да видиш нищо

К: Добре разбрах, а сега чао
*край на разговора*

Кук затвори и се ядоса още повече.

Н: Кук колко пари му дължиш на тоя

К: Няма значение

Н: Кажи ми веднага

К: 50,000 ₩

Н: Ето ти парите - изкара си от портфейла и му ги даде

К: Не ги искам, ще се оправя сам

Н: Кук и от къде ще ги вземеш

К: Не го мисли, ще се оправя като всеки път. А сега къде отиваме

Д: Ще отидем на пикник

К: Добре

Ч: А защо си целия облечен в черно

К: Защото ми харесва

Ю: Изглеждаш секси така - облиза устни, а Чим го лепна зад врата

Х: Дребен защо си ядосан

К: Просто трябва да му върна парите на тоя и той не спира да го повтаря. Ще ги върна кво толкова не разбра не го знам

Н: Затова ти казвам вземи парите и проблема ти е решен, но да не се повтаря повече - Кук взе парите и ги прибра в раницата си

К: Добре, няма да се повтаря

Н: Без повече дрога, ясен ли съм

К: Ще видим

Т: Куки

К: Кажи - обърна се към него

Т: Не се трови. Ще ти го повтарям докато не спреш

К: Значи ще ми го повтаряш още десетина години и ще умра

Техьонг удари един на Кук и го погледна някак тъжно и едновременно ядосано.

Т: Ще живееш бе глупако - прегърна го - не мога без теб

К: Е тука съм - прегърна го също

Т: Ще спреш ли с всички глупости

К: Ако говориш само за дрогата да - усмихна се

Т: Не, и за цигарите и боевете и черните дрехи

К: Ще пробвам и цигарите но боевете не обещавам както и дрехите

Т: Не искам да се нараняваш - седна в скута на Кук и се сгуши в него - чувствам се ужасно като те виждам тъжен или ядосан

К: Не искам да се чувстваш така - целуна му врата

Т: Няма, ако дойдеш в групата - усмихна му се насреща

К: Техьонг казах нещо, не искам. От сутринта до два съм на училище, после имам едни час свободен, а после ходя три часа на фитнес и три часа на кикбокс. Нямам време. Всеки ден се прибирам в десет вечерта. Разбери ме нямам време за нищо

Д: Куки спокойно, а сега хайде всички слизайте, пристигнахме

Всички слязоха, Джин постели едно голямо одеало и сложи две кошници с храна по средата. Момчетата насядаха на одеялото.

Д: Куки заповядай - подаде му салата - специално за теб

К: Благодаря

Кук почна да яде салатата бързо а Джин го гледаше.

Д: Куки по-полека. Твоя е салатата никой няма да ти я изяде

Ю: Дечко ял ли си днеска

К: На една ябълка съм

Ю: Вчера вечерта като се прибра яде ли?

К: Не, вчера нищо не съм ял

Т: Защо бе - почна да го удря - ела тука - дръпна Кук да седне в него, а мъника го погледна тъпо - шшш - почна да му дава от всичко а Кук ядеше.

Д: Куки защо не си ял

К: Вчера не ми се стоеше с майка ми щото щеше да иска да говорим а аз не исках. На обяд не ядох както и вечерта защото нямах време. Днес също не исках да виждам майка ми.

Д: Не бива да стоиш гладен заради един разговор и то с майка ти

Т: Отвори уста - Кук я отвори и Тае му набута един сандвич в устата и мъника отхапа

К: Тае нали знаеш че не съм бебе, мога и сам

Т: Ти си бебе, моето малко сладко бебе

К: Не мисля така, но добре

Момчета ядоха, говореха си, гонеха се и най-важното забавляваха се заедно.

635 думи
[Редактирана]