𝙁𝙞𝙧𝙨𝙩 𝙖𝙣𝙙 𝙡𝙖𝙨𝙩 - 𝗦𝗼𝗽𝗲/𝗬𝗼𝗼𝗻𝗦𝗲𝗼𝗸

01

Хосок и Юнги се познаваха от деца.  Бяха много близки. Имаха страхотно детство. Минаха годините и завършиха гимназия след това университет. Момчетата бяха разкрили чувствата си един към друг, които бяха развили през годините. Живееха заедно и бяха щастливи, докато не откриха, че Юнги има рак на сърцето. Момчетата започнаха да ценят всяка секунда която имат заедно. Ходеха на хомеопатии за Юнги кой пиеше сумати лекарства. Бореше се всеки ден и не се предаваше. След време изгуби апетита си и спря да се храни редовно и когато ядеше в повече повръщаше. Отслабна много, а Хосок се притесняваше още повече заради свалените килограми.

-Любов...трябва да отидем отново на лекар. - Каза притеснено Хоби на момчето, което седеше от другата на вратата и повръщаше отново в тоалетната.

-Добре съм.. - отговори едва Юнги като повърна след това.

-Охх. След като спреш да повръщаш тръгваме за болницата. Ясно?

-Добре де...

-А така. - Каза и отиде в хола на дивана. Седна, облегна се и въздъхна. - Дано се оправи. - помисли си и очите му се напълниха. Много пъти му е минавало през главата, че нещо може да се случи с любимия му.

Юнги след малко излезе от тоалетната. Беше си измил лицето за да се разведри леко. Много бе блед. Отиде пред хоби и си подаде ръката.

- Трябва да ми биеш лекарството.. - каза тихо и почти без сила. Хоби кимна и стана като взе малката стъклена бутилка. Сложи в инжекцията от лекарството след което инжектира течността в ръката на Юнги.

-Хайде да вървим отивай да се оправяш. - Каза Хосок след като натисна памука към мястото на което забоде иглата. Момчето срещу него кимна и отиде да се оправя за навън. Хоби стана и се оправи, обу се и чака момчето да дойде. И Юнги дойде. Отидоха в колата, седнаха и си закопчаха коланите. Хоби запали колата и тръгнаха. По пътя Хосок хвана ръката на Юнги и така местеше скоростите, докато държеше ръката му. Усмихна се много леко защото обичаше да кара така. Стигнаха до болницата. Хоби слезе, отиде и отвори вратата на Юнги, след като и той слезе натисна копченцето на ключа и заключи колата.  Прибра си ключа в джоба, взе Юнги на ръце и тръгна към входа на  болницата. Влезе, видя че на асансьора има опашка и тръгна по стълбите до петия етаж. Качи се,   мина по коридора стигна кабинета на доктора, почука почака за отговор и като го получи влезе. Остави Юнги на леглото и доктора започна да го преглежда.