『 Loss or victory?』

¦2¦

Джехьон изръмжа, когато чу как госпожата излезе от стаята. Легна на чина и покри лицето си с ръце. 

-Мразя математиката! Докарва ми главоболие!-измрънка той, което веднага успя да разсмее момчето до него.-Не ми се смей. 

-Защо? Забавно е да ти слушам мрънкането.-Те леко го потупа го гърба, след което се облегна назад на стола си и започна да се оглежда. 

Чудеше се дали Накамото беше влязъл в часа. Не го беше видял да влиза и затова се чудеше дали не бе влязъл, докато говореше с госпожата за задачата. Докато се оглеждаше, забеляза друго момче застанало по същият начин като лилавокосия до него. Загледа се по-внимателно в него и веднага разпозна русокосата коса на японското момче.

Засмя се тихо, но това бе достатъчно, за да привлече вниманието на полузаспалия Джехьон. Лилавокосото момче надигна глава и погледна към него объркано.

-Какво се смееш пък сега?

Те го погледна изненадано. Не очакваше, че ще бъде забелязан от другия. 

-Няма ли да ми отговориш?-попита го отново Дже, гледайки го объркано.

-Нищо.

Джехьон поклати глава и отново залегна надолу. Затвори очите си, започвайки бавно малко по-малко да прочиства ума си. Мразеше да идва по-рано на училище, а сега му се налагаше да идва.

°•°•°•°•°•°•°•°

Дже вървеше по коридорите на третия етаж, чудейки се как да убие повече време. Беше извикан при директора след часовете, защото за пореден път се бе заял с няколко от учителите. 

Но той не беше виновен за нищо. Те бяха тези, които се заяждаха с него, като го караха да се събужда или нарочно го караха да решава задачи, на които той пределно ясно им обясни, че не може да реши или дори да обясни какви са. Просто не беше добър ученик, трябваше ли да го карат да прави нещо, което не може?

Вървеше сам, защото по-рано бе отпратил Тейонг да се прибира. Бяха ги пуснали след петия час, понеже госпожата с която щяха да карат последните три часа се оказа, че се е разболяла в последния момент и нямало кой да я замести. Не искаше да кара Тейонг да стои в училище повече от необходимото и за това го отпрати.

Мина покрай тоалетните, при което за малко не се блъсна в излизащото от мъжката тоалетна момче. Успя да се спре навреме и когато огледа момчето, в което за малко щеше да се блъсне, се намръщи.