Какво искаш да кажеш?- попитах го аз.
- Ъмм. Аз..аз съжалявам, исках да кажа че никога не съм харесвал момиче толкова много.- каза той, като се опитваше да замаже това, което каза.
- Виж, моля те..знам че такова красиво момче като теб няма начин да е нямало други връзки, но недей да ми казваш тези неща. Чувствам се..неудобно.
-Не те разбирам. Просто бях честен. Защо ти не ми разкажеш за твоите връзки след като не искаш само аз да говоря.
- Наистина ли искаш да чуеш това? Да, аз съм почти на 18 и , да досега не съм имала приятел!!!
Последва дълго мълчание, след което влезнах в езерото и започнах да плувам. По едно време се убърнах и го видях: ето го, седеше пред мен и ме гледаше с големите си зелени очи в които се четеше недоумление:
- Как е възможно толкова красиво момиче да си е нямала приятел?
- Нямах си защото...- тук той сложи показалец на устата ми и ме целуна. Макар че му бях ядосана бързо му простих, но все пак нямаше как да не му отмъстя. Седяхме още малко и тръгнахме:
- Хей Джак. Нали каза че довечера има парти. Към колко е?
-Принципно от 8, но аз ти предлагам да отидем в 10.
-ОК- казах спокойно аз и се замислих какво да облека. Сетих се за Мел и бързо се успокоих. Беше ми ясно че тя вече се е приготвила и ще има време да приготви и мен.
Прибрахме се и накарахме момчетата да отидат в съседната палатка, а ние се преобличахме в другата. Мелинда беше избрала за себе си малка рокличка на цветя с розови пантофки. Аз си харесах от общия ни гардероб( даа, ползваме си гардеробите заедно) една горе-долу до коляното червена рокля с малки черни обувчици. Чувствах се малко странно защото не бях нито много слаба нито много-дебела и имах чувството че някой ме зяпа и ми се присмива. Най-накрая излезнахме от палатката и отпред видяхме Джак и Джейк. Джак беше с бяла риза и червени панталони, а Джейк пхах-обратното :D Запътихме се към голямото бунгало и влезнахме вътре. Пред мен се виждаха само и единствено движещи се тела, които се поклащаха в ритъма на танца. Отидохме до малкото барче, а аз която можех да държа на алкохол реших все пак да не пия. Не обичам. Всички други се понапиха. По едно време пуснаха пингвинския танц и разбира се аз не пропуснах. Обичам да пея, да танцувам така че бях много доволна и хич не спрях да танцувам. Испих една енергийна напитка за да не заспя и пак почнах. Имаше балади , танцувах с Джак а той все още се държеше. ЧовекУ си каза всичко:
- Ти знаеш ли че имаш страшни оччи?!- попита ме той с притворени очи.
-Погледнах го и се засмях-Така ли? Незнаех- закикотих се аз
- Е, вече знаеш!!- приближи се, докосна ръката ми и се опита да ме целуне със смърдящата на алкохол уста, но преди да успее заспа. Буквално ми падна в краката. Изправих го и го подпрях на бара. Започнах да търся някой да ми помогне да го пренеса в палатката. Първите хора за които се сетих бяха другите влюбени гълъбчета, но те не бяха вече тук. Видях едно момче което беше доста здраво, отидох до него и му казах:
- Извинявай, били ми помогнал?
- С какво мила? Само кажи- каза той с което доста ме оплаши и му казах
- Били ми помогнал да занесем гаджето ми до палатката ни - натъртих на "гаджето" за да не си помисли нещо.
- Пфф..изпръхтя той- добре, къде е тос касметлия, кажи?
- Ей там -посочих Джак , който все още седеше в същата позиция в която го оставих.
Двамата го хванахме и леко го изкарахме от бунгалото. Ходихме по плажа около 5 мин. за да стигнем до нашата палатка:
- Мноо се е напоркал тоз!- каза той все едно и той не беше така.
- Мм, дам-казах тихо аз
- Как се кааш?-попита ме той и аз бързо измислиш нещо
- Виктория. - а ти?
- Симон. - каза той и в това време сложихме Джак на надуваемото легло и аз го завих. Излезнах от палатката заедно със Симон:
- Благодаря ти!- казах му аз с ведър тон
- Няма зашо.-промълви този нахалник и се опита да ме целуне, но аз го избутах. Така се стреснах, доста се изплаших.
-Върви си Симон!- казах настоятелно аз и го побутнах.
-Добре , дообре- каза той и се запъти в нецеленасочена посока. Аз се засмях и влезнах в палатката. Облякох друга пижама, вързах си косата, цунках Джак по челото и легнах. Тогава ме побиха студени тръпки. Как щях да му обясня за това, което щеше да направи Симон. Би трябвало сега да разбере че мога да се пазя сама..незнам.."
