Lucifer

 
Д

ействащи лица:
Луцифер-  Дявол, господар на Ада
Ребека- Вампир, бише гадже на дявола
Гуен (Урмила)- Вещица (Урмила е вещерското име на Гуен Кристофър)
Мортундра- Вещица и сестра на Гуен (Урмила)
Марсела- Доведена дъщеря на Гуен
Електра- доведена дъщеря на Гуен
Рич- Гадже на Електра
Дънкан- Съпруг на Ребека
Ридиян- Върколак, син на Луцифер и Ребека
 
Преди около 20 хил. години ангелът Луцифер прелюбодейства с жена вампир, което до този момент е било нередно и забранено. Поради тази причина, ангелите го пращат в Ада, където да царува и да прелюбодейства с простосмъртни жени. Луцифер решава да си отмъсти на вещицата Ребека, като се качи в света на хората и се опита да я унищожи в света на хората, където играе ролята на преподавател по литература в гимназия „Хокстър“
Луцифер не подозира, че има син от Ребека, който е върколак и в момента е сред учениците, в училището където Луцифер играе ролята на преподавател по литература. Там, си партнира със сестрите вещици, Мортундра и Урмила, които също имат значителни роли в гимназия „Хокстър“. Мортундра е добре позната медицинска сестра, а Урмила, пардон Гуен е преподавателката по математика. 
 
13:30 ч. . Калифорния, гимназия „Хокстър“
Както всеки нормален понеделник популярната Електра се натискаше с най-популярното и богато момче в Калифорния, гаджето ѝ Рич Арчибалд. Електра също, беше от популярните в гимназия „Хокстър“, беше капитан на мажоретния отбор, „Вещиците“. Колко нестандартно име за мажоретен отбор. Имайки се предвид, че мащехата на капитанката беше истинска вещица. Колкото до Гуен и Мортундра, те правеха всичко възможно, за да прикрият способностите си. Добре де само Гуен, Мортундра разпространяваше силата си навсякъде, беше безгранична.
Електра обичаше до доминира  да злепоставя новобранците, в тази гимназия. Един от тези новобранци, беше новият ѝ съученик Ридиян Арчър. Бе пристигнал в Калифорния преди месец и тепърва се опитваше да се впише, в гимназията или по-скоро да не привлича излишно внимание. 
Точно днес, Ридиян бе получих ключа за новото си училищно шкафче. Когато обаче се запъти към него забеляза, че няма как да го използва. Причината беше една, беше с руси коси, беше властна, беше мажоретка, беше Електра Кристофър. Тя си въобразяваше, че е кралицата и господарката в тази гимназия, поради тази причина игнорира Ридиян и продължи да се целува с Рич. Ридиян, не искаше да е груб, но все пак се наложи леко да повиши тон, ако смяташе да използва шкафчето си, по предназначение.
-Бихте, ли се преместили, за да си отключа шкафчето?
-Оу, бебче виж нова жертва. Ти от кое малко селце, пристиаг, бе мишко?
-Тенеси, не е селце. Сега, мога л да си използвам шкафчето?
-Ще почакаш, гринго.  Не виждаш ли, че съм зает?!
-Да, виждам, но можеш да се мляскаш с мис блонди и на друго място.
В мига в, който Електра, чу начина по който я назова Ридиян, се обърна към него и го погледна остро. Нямаше да позволи, на някакъв левак да ѝ се пречка, да властва над гимназистите.
-Извинявай, как ти е името?
-Ридиян.
-Ридиян, виж скъпи, това е крилото на високопоставените персони, като мен и гаджето ми Рич. Ти си левак, затова се скрий при онези мекотели в лявото крило! Ясно, да не съм те видяла повече в моето крило.
-Ще, прощаваш, но шкафчето ми е тук, така че..
-Чакай, чакай ти противопоставяш ли ми се? За какъв се взе?
В момента, в който Електра посегна към Ридиян, той ѝ хвана ръката и я погледна в очите.
-Не, бих го направил на твое място!
Рич, от своя страна обаче, го стори. Разбираемо е, все пак защитаваше Електра. Той удари шамар, на новият като подарък за добре дошъл, постави ръката си на кръста на Електр аи двмаат заедно се запътиха към стълбите. Ридиян, само седеше и ги гледаше злобно. Искаше да ги удоши  и двамата, но в същото време не искаше да се злепостави пред новата и непозната тълпа. Най-сетне отключи шкафчето си и прибра учебниците си. Когато го затвори, пред него от нищото се появи момиче с черна къдрава коса и силен грим. Беше се облякла все едно отиваше на концерт на Металика, или се връщаше от там.
-Здравей, поздравления.
-Здравей. Ам, за какво? И коя си ти?
-Казвам се, Марсела и те поздравявам, за това, че се опълчи на малката ми сестра Електр. Голяма досада е!
-Вие сте сестри?
-Да, тя е голяма гат, смята, че е най-красивата идеална тийн звезда в тази сграда.
-Ами, ти не си популярна?
-Хахаха, не ме разсмивай. Не! Аз, съм черното петно на великата Електра Кристофър.
-Ясно, значи сте нещо като съпернички.
-Абе, направо сме си врагове.  Не чух името ти?
-Защото, не си ме питала. Ридиян, приятно ми е!
-На, мен също.
Когато Ридиян откри сътрудник, за бъдещето убийство на Електра започна да вижда гимназията по друг начин. Помоли Марсела да го разведе и да го запознае, с историята и успехите на гимназията. Марсела само тов аи чакаше. Тя познаваше тази сграда, като дланта си. Колкото до историята, знаеше всичко, знаеше всеки успех на гимназията. Разбира се, тя не беше едно от лицата, което бе предоставило тази слава, но все пак беше наясно и добре запозната. Ридиян я слушаше с голям интерес, сякаш му разказваше мистични истории, за духове и магии. Когато влязоха в столовата, Марсела погледна към „сцената на СПЛ“, ако се чудите какво е СПЛ, тя ще поясни. Погледа ѝ се засече с този на омразната си сестра мажоретка, Електра, която в този момент обядваше кексе в скута на гаджето си и пиеше от неговата кола.  Марсела и Ридиян седната зад Електра и останалите мажоретки, за да не изпадат двете сестри в конфликт.
-Какво е СПЛ?
-Съкращение от „Супер популярни личности“ измисиц на мажоретния отбор, или по-скоро от самовлюбената ми сестра. Малка, кучка все иска да е център на внимание.
-Не е много гостоприемна, а? Или отношение, беше само към мен?
-Оу, не, тя се държи така с всички.
-Ясно.
Ридиян погледна съвсем случайно към входа на столовата, където стоеше строен мъж, облечен с черно сако и червена риза. Беше изискан, висок и аристократичен. Той поздравяваше всеки ученик, който влезеше в столовата, до момента в който не се появи слаба, бледа жена с дълги кестеняви коси, кафеникави очи и тъмно червило. Носеща триъгълник за дъска и учебник по математика в ръката си. Ридиян имаше някаква необичайна дарба, можеше да чува на големи разстояния. Така успяваше да подслушва. Както направи и сега. Той слушаше разговора между двамата които явно бяха преподаватели и явно флиртуваха.
„- Искаш ли да го направим пак, тази вечер?“
„-С удоволствие, но имам работа.“
„-Хайде, Гуен това е математика, какво толкова?“
„-Не и тази вечер, Луцифер.“
„-Тогава, те каня на вечеря утре вечер.“
„-Добре! Изнудвач.“
„-Обичам, да съм с теб Гуен“
‚-Луцифер, спри в училище сме!“
„-Не са деца, Гуен зная какво е секс, страст. Всичко, което изпитвам към вас госпожо Кристофър.“
„-Г-н Джакман, колко Сте лош. Това, ме кара да Ви искам още повече“
„-Аз, Вас също г-жо Кристофър!“
Ридиян, искаше да разбере малко повече за двамата преподаватели, затова поразпита Марсела, която знаеше всяка клюка и всяка история в това училище.
-Марсела, тези да не са двойка?
-Кои? Г-н Джакман и г-жа Кристофър? Не, той е ерген, а тя вдовица. Защо, се интересуваш?
-Ами, просто ми се стори, че може да има нещо между тях.
-Глупости...- Марсела погледна към Гуен и Луцифер и видя тяхното нежно и бързо допиране на устни. Това я изкара извън, кожата. Може би Ридиян беше прав, между тях наистина имаше нещо. Нещ, което Марсела нямаше да позволи да се превърне в сериозна връзка.  Тя заряза обяда си и подаде знак на сестра си. Искаше да поговори с нея насаме. Остави Ридиян, сам на масата и излезе от столовата, като случайно се блъсна в г-н Джакман.
-Простете!
-Няма, нищо Марсела. Впечатлен съм от есето ти, поздравления.
-Благодаря, господине.
Марсела пребледня цялата и не знаеше какво повече да каже. За щастие Луцифер си тръгна и на негово място застана Електра, която пристигна с такова нежелание от своя страна.
-Казвай сестра ми, какво е станало?
-Видях г-н Джакман и Гуен да се целуват.
-И к‘во? Тя е 33 какъв ти е проблема?
-Проблема ми е, че излиза с него.
-И, защо?
-Защото, тя обичаше и живееше с татко не може просто да го забрави.
-Марсела, татко е мъртъв. Тя е вдовица, какво ти пречи Гуен да излиза с г-н Джакман?
-Абе, не ми харесва. Много е странен.
-Оф, за теб всички са странни. Остави мащехата ни, на мира. Щом го харесва нека си ляга с него.
Макар, винаги Електра да беше гадната и този път, тя беше напълно права. Г-жа Кристофър можеше да излиза с когото си иска. Все пак тя беше обещала на покойния си съпруг Джон, да отгледа децата му, а не да не си ляга с колеги. Тя беше напълно свободна.  
Когато Марсела се върна при Ридиян му се извини за извънредното изчезване. Било поради женски причини. На Ридиян не му пречеше, все пак беше свикнал да чака, още повече след като само и единствено Марсела реши да седне с него на обяд и да му разкаже историята на гимназията. 
Когато обядът приключи, Марсела заведе Ридиян в стаята по математика. Ридиян разглеждаше с интерес стаята си. Благодари на Марсела, че го заведе след, което се сбогуваха, тъй като имаше друг час. Когато Ридиян остана сам и седна от вторият чин започна да слуша разговорите на новите си съученици. Това продължи, до момента  в който не се появиха Рич и Електра. Те разбир асе, седяха на първите чинове, в епак бяха звезди. При тяхното пристигане целяи тклас млъкна, а Ридиян ги погледна с усмивка.
-На какво дължим тази тишина?
-Остави ги, бебче те само ни завиждат.
-Така е, скъпи.
Когато Електра и Рич седнаха, в стаята влезе г-жа Кристофър. Кокът ѝ беше леко развален, два кичура ѝ висяха пред лицето, ризата ѝ беше намачкана и носеше в ръцете си учебника и червеното си сако. Тя хвърли учебника на масата, пусна косата си, оправи си сакото и погледна към Ридиян. Започна да оправя каишката на часовника си, докато разговаряше с него.  Едно от копчетата на бялата ѝ рица, бе откопчано и при всяко нейно навеждане се виждаше синият ѝ сутиен, който предизвикваше възбуда от страна на момчетата. Ридиян поглена към гърдите ѝ и видя на лявата ѝ гърда номер, който сякаш ѝ бе поставен с нагорещено желязо. Той стана от мястото си и се доближи до учителката.
-Ридиян, хубаво ще е да ни разкажеш за себе си.
-Моля? Оу, да разбира се, но искам да Ви попитам нещо г-жо Кристофър.
-Да?  Нещо за математиката? Синус, косинус, или имаш проблеми с нечетните корени?
-Не, не! По-скоро исках да знам за номера, който носите.
-Моля?- погледна към деколтето си и закопча копчето, което предизвика любопитството на Ридиян. – Ако няма какво да кжеш си седни на мястото!
-Да, разбир ае г-жо Кристофър.
-Така, запишете новият урок „Функции и прилагане“!
Ридиян през цялото време мислеше за числото, което бе на гърдата на Гуен и дори не записваше плана от дъската. Разбир асе, мислите му бяха прекъснати от г-жа Кристофър, която целеше да си преподаде урока качествено.
-Ридиян, разбра ли?
-Моля?
-Задачата, Ридиян, разбра ли я?
-Госпожо, той за друго си мисли. Хаха- провикна се някой от зад.
Ридиян, повдигна леко глава и светкавично се озова на последния чин, държейки момчето за врата. Това беше другата дарба на Ридиян да се придвижва супер бързо.
-Какво, каза?
-Казах, че мислиш за други неща. Като например как ще чукаш г-жа Кристофър, или как ще се наслаждаваш на жигосания ѝ номе рна гърдата.
-Кевин, излез от стаята! Ридиян седни си, моля те! Ридиян, седни!- провикна се Гуен.
-Ако, още веднъж споменеш нещо за номера на г-жа Кристофър, аз ще те жигосам пред цялото училище! Ясно!
-Ясно, левак. Схванахме, хареса си я, само защото ѝ видя сутиена. Твоя си е, не си лягам с анорексички.
-Затварай си устата!
-Кевин, Ридиян и двамата веднага навън!
Ридиян помъкна със себе си Кевин към врата, а г-жа Кристофър тръгна след тях. Когато тримата излязоха, Електра разбира се трябваше да се намеси.
-Сега сигурно ще ги изключат и двамата.
-Да! Сигурно, сигурно.- казаха всички останали един след друг.
-Абе, Електра вие с госпожата да не сте роднини. Виждам, че фамилиите са ви еднакви.
-От къде ти хрумна тази глупост, Патрик? Боже, колко си задръстен. Аз и г-жа любимка на г-н Джакман нямаме нищо общо.
-Чакай, г-жа Кристофър и г-н Джакман ходят ли?- провикна се някой.
-Ами, да вие  не знаете ли? Даже май номера на лявата ѝ гърда ѝ  е го жигосал той. При това, докато са били в спалнята му. Бил ужасно груб с жените стане ли дума за секс.
-А, ти откъде знаеш?
-Така се говори, Миранда. Боже, защо поне веднъж не видиш какво се случва, вместо само да забиваш носа в телефона.
Електра показа на какво е способна, като разкри тайната връзка между Луцифер и Гуен. Нещо, което вече обмисляше повече от месец. Все пак нейната мащеха излизаше с г-н Сатана вече поне два месеца, все някога училището трябваше да разбере за тяхната любовна игра. Електра не обичаше да злепоставя, тя имаше чувството, че това е нейното призвание. Особено ѝ доставяше удоволствие, да го прави на гърба на мащехата си.