Nuestra canción || noren

1

- Така, готови ли сте? - попита вокалният педагог, когато момчетата се събраха около него.

- Разбира се - отговори Донгхюк. Останалите бяха доста изтощени вече.

От четири часа репетираха за концерта, който щеше да е след два дни. Групата работеше упорито седмици наред, за да изпълни добре това си участие пред феновете. Набрали все по-голяма популярност, момчетата се нахъсваха все повече и колкото и изтощителни да бяха тренировките, щяха да се справят и не се отказваха. Често оставаха без сили и в края на репетициите едва си поемаха дъх, но бяха решени да изпипат всичко до най-малкия детайл.

Заеха се с последно отработване на нещата. Щяха да имат самостоятелен концерт, който да сложи началото на новият им албум. Освен песните, включени в албума, всеки член имаше право да си избере песен, която да изпълни като кавър на сцената. Донгхюк и Ронджун щяха да изпълнят дуетна песен заедно, тъй като трябваха високи вокали за нея. Изборът беше на Ронджун и Хюк, както и вокалния педагог, го одобриха.

Изтанцуваха хореографиите за пореден път, след това изчакаха малко. Това беше момента, в който щяха да идат зад сцената и да се преоблекат набързо, а след това да излязат отново. При соловите изпълнения останалите щяха да стоят на столове на сцената и така да се изредят един по един. През това време можеха и да си починат за следващата част, която отново включваше танци, а накрая - разговор и въпроси от феновете в залата.

Чонло започна пръв с песента, която бе предпочел, след него беше Донгхюк. Джено бе трети, после Нана с изпълнение на пианото. Джисънг го последва, решил да изпълни рап песен, а Ронджун бе последен. Накрая Донгхюк също се присъедини към него, за да изпеят дуетната песен.

Докато двамата бяха в средата на залата за тренировки, Джено не можеше да отдели поглед от Ронджун. Още се дразнеше, че Донгхюк бе там вместо него, но гледаше да не го показва. Ронджун също с нищо не издаваше, че това го притеснява, все пак не беше тяхно решение. Но Джено не спираше да мисли за това. Искаше той да изпее тази песен с Ронджун, искаше той да е срещу него. Песента бе изключително красива и говореше за съдба, която може да бъде променена. Съдба като тяхната. Джено просто вникваше в текста, той сякаш бе писан само за тях. Сърцето му се късаше да го гледа по този начин, на ръка разстояние, а всъщност толкова далеч.