81

600 28 35
                                        

Вече беше началото на януари и Кук и Тае сега щяха да ходят, Куки да си прави татус.

Д: И да внимава кво ще направиш, ще те заколя, ако е нещо голямо или грозно.

К: Тъй вярно маме - усмихна му се

Т: Хайде~

К: Добре хайде. И момчета нали ще гледате дребосъка - посочи Тан който седеше на вратата до тях и както винаги размахваше опашка

Х: Ще го гледаме спокойно

Т/К: Добре, чао

Двете момчета излязоха и се запътиха към тато студиото, в което Кук си бе запазил час.
След като стигнаха влязоха вътре.

К: Здравейте, имам час за днес

Татуист: Здравей! Добре тогава нека започваме. Седни тук - посочи му и Кук седна - Кажи какво ще правим?

К: Еми харесах си, но незнам кой да направя

Татуист: Дай да видя и ще ти кажа кой ще ти стой по-добре

Кук му показа две снимки.

Татуист: Този татус ще ти стой прекрасно

К: Значи правим него

Татуист: Добре

Тае бе седнал на един стол и се чудеше какво ли ще си прави Кук, защото не бе му показал. Татуиста почна да прави татуса на Кук, но преди това си взе всичко което ще му трябва.

°°°°°°°

След три часа и нещо татуса вече беше готов. Татуста го уви във фолио.

Татуист: Готов си

К: Уникален е

Тае също го погледна и остана с отворена уста.

Т: Уникален е

А именно Кук имаше това на ръката си вече:

А именно Кук имаше това на ръката си вече:

Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.

К: Колко ти дължа?

Татуист: 150 000 ₩ (Приблизително 220 лв.)

К: Заповядай - подаде му парите

Татуист: Нали знаеш, какво трябва да правиш. Да не я мокриш...

К: Да спокойно, и друг път съм го правил това

Татуист: А добре

К: Довиждане

Татуист: Довиждане

Кук и Тае излязоха и се запътиха към къщата.

Т: Много е хубаво това лъвче

К: Тае това е лъв, а не лъвче, да ти прилича на малко

Т: Е да де, лъв. Много е хубав

К: Знам

Т: Искам и аз да си направя татус някой ден

К: Ааа, не. Джин ще ме зарови жив

Т: Няма, той ще е малък и няма да се вижда

К: Ще го мислим по нататък бебе

Момчетата си ходеха спокойно, хванати за ръце и през повечето време мълчаха. Тае им полюшкваше ръцете и седеше с една голяма усмивка.

Т: Много се радвам

К: За какво слънчице

Т: Че вече сме заедно. Аз още не мога да го повярвам - усмихна се широко

К: Еми повярвай - спря го и му целуна челото.

Момчетата повървяха още още малко и се прибраха. Докато бяха още на вратата да се събуват и събличат Джин отиде при тях.

К: Здравей мам... - Джин го прекъсна

Д: Дай да видя кво си направи. Казвам ти ще те убия ако е нещо грозно

К: Няма ли едно здрасти, нещо?

Д: Млъкни и показвай, щом се забавихте толкова много значи е голям татуса. Казвам ти ще те заколя.

К:. Ще ти го покажа ама нека да отидем в хола, не на вратата.

Д: Ох че си. Нарочно не искаш да ми го покажеш. Тае голям ли е?

Т: Незнам на кое викаш голямо. Нормален си е

Д: Ох, бързо в хола и двамата


520 думи
[Редактирана]

You are my hero | Vkook Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin