The Kiss(Larry Stylinson-BG Translation)

Глава 5 - Обратно към нормалното? (Част 1)

**Извиняваме се за правописните или пунктуационни грешки, които може да намерите.**

*Гледната точка на Хари*

~Една седмица по-късно~

Мина вече седмица откакто Луи посети пекарната. Всичко изглеждаше горе-долу нормално. Наистина нямам идея от къде се появи това самочувствие този ден. Просто толкова ме ядоса! Не съм перфектен! Правя грешки като всеки друг! Животът ми също не е перфектен. Семейството ми рядко е вкъщи когато аз съм там и в повечето време съм сам. Добре, може да не съм момче, което обича да има неприятности,-като Луи-но това е нормално, нали?

В момента седя на чина ми в час по английски, с Найл до мен. Усетих как някой ме гледа отзад и се опитвам да направя всичко възможно да го предотвратя. Знам, че е Луи. Откакто се видяхме в пеларната не престава да ме зяпа когато има възможност. Да, държа се малко странно, но няма причина, която да обясни това, нали?

Усетих как някой ощипва ръката ми и се обърнах, за да видя Найл, гледайки ме-Защо Луи те гледа сякаш така? -прошепна, за да може само аз да го чуя.

Обърнах се и видях, че Луи ме зяпа с намръщено лице. Аз преглътнах леко и се обърнах отново към Найл-Аз... Нямам никаква идея за какво говориш-прошепнах.

Найл се засмя и завъртя очи-Да, разбира се.

След това се върна към работата си. Със сигурност знае, че нещо не е наред, но мисля, че това не е подходящия момент да му кажа какво стана преди седмица.

Аз въздишах и се наведох до ухото ми-Ще ти кажа след като часът свърши, става ли?

Найл се обърна към мен и кимна-По-добре да е така.

Извъртях очи и взех молива, за да продължа това, над което работех.

----

Събрах нещата си, след което излезнах от класната стая заедно с Найл. Когато стигнахме до моя шкаф, той проговори.

-Добре, казвай-каза той, гледайки ме развълнувано.

Лол, какво ли си мисли, че е станало? Съдейки по погледа му, сигурно си мисли, че е нещо голямо.

-Ами-започнах бавно, оглеждайки се около мен, за да се уверя, че никой не слуша-Понеделник, миналата седмиа когато бях на работа, Луи реши да не посети.