Приближи се до него и тогава от там излезе малкото му кално пуделче.
-Ах ти изплаши ме,малчо.-Хосок си отдъхна,всякаш камък падна от сърцето му. Юнги вкара кучето в двора и потегли надолу по улицата. На Джънг му се наложи да изчака около тридесет минути за да потегли надолу,за да е сигурен ,че с Юнги няма да се засекат.
Вече се бе смрачило,а ментовокосия чакаше Джимин почти тридесет минути,седнал на една люлка. Точно тогава получи следното съобщение:
Непознат номер:
Съжалявам,но ми изникна нещо спешно и не мога да дойда.
Юнги само въздъхна и се залюля леко на люлката. Разбра,че отново му се подиграха. Разтрепери се от студа. Беше толкова късно а той бе сам, самичък навън. Мислите му бяха прекъснати, защото усети как някой го зави с якето си. Погледна назад и срещна едни красиви,черни като маслини очи.
-Защо си сам в този късен час?-момчето седна на съседната люлка и го погледна. Очите на Юнги заблестяха като сафири. Бяха по-черни и от пълния мрак. Блясъка в тях приличаше на малки звездички.
-Чаках някого,но...-замълча. Хосок отдръпна погледа си от него и попита:
-Той не е дошъл?-по-малкия само кимна.-Не мислиш ли,че си го чакал твърде дълго,та чак се е мръкнали?
-Да...за жалост е така.-по-големия извади цигари и запалка от джоба си,като чу тихата и разочарована въздишка на другото момче.
-Изглеждаш....доста необичайно.-Юнги се огледа.
-Какво ми има?-попита неразбиращо.
-Не знам,просто...ментово зелена коса,розово худи,къси,бели шорти.-другия наведе глава.-Цигара?-подаде му една.
-Благодаря.-взе я и си я запали с чуждата запалка. Известно време стояха в тишина,но Хосок я развали.
-Как така си различен? Данеби..-малкия само кимна. Това бе напълно достатъчно,за да може хомофоба до него да разбере какво щеше да каже.
-И аз съм.... различен.-каза Хоби и наведе глава уж с вина. Малчото го погледна.
-Не съм срещал друг като мен,преди.
-Аз също.-усмихма му се топло. И ето така започна всичко. Това бе началото на малката игра на Хосок и на неговия жесток и безмилостен план,който щеше да се обърне срещу самия него.
STAI LEGGENDO
Why you hate me? ^•^
Fanfiction-З-защ-що ме мразиш т-толкова?-попита по-малкото момче,свито от страх в ъгъла. Не получи отговор, единственото което чу бяха стъпките на момчето с онези гарваново черни коси и пленяващи маслинови очи,който свитото на топче,треперещо момче не можеше...
