Не съм безмълвна, та да си мълча,
искам всичко да си кажа.
Не мога да живея в този свят,
Тук не е мястото за мен.
Не мога да съм безучастна,
Към страданията около мен.
Не съм учителка, та да науча
Мошениците на морал.
Не съм писател, за да опиша
Своя безнадежден блян.
Подлите не искат да ме слушат,
Думите не искат да ми служат.
Не съм музикант, за да напиша
Мелодията на този свят.
Дори да бях, аз не бих желала
Да композирам с такава скръб,
Че вече тук не се живее,
А светът отказва да го проумее.
Аз съм просто онова момиче,
Което тъне в самота,
За дето уж всички я обичат,
а отказват да я разберат.
И пилея свойто време,
Говоря на стени.
Всеки гледа свойто лично бреме,
За общото недей му говори.
