The Maid

Chapter 1

- Елизабет,ела тук. - провикна се госпожа Стайлс.

Да точно така,Елизабет бе прислужница на семейство Стайлс.

- Какво има госпожо. - попита плахо Ел. - С нещо да ви помогна ли?

- Не,не искам нищо,само ми кажи направи ли това,което ти казах? - госпожа Стайлс не отделяше поглед от списанието.

- Всичко е готово госпожо. - каза момичето с пресипнал глас. - И стаята на синът ви е оправена.

На Ел не й бе лесно да бъде прислужница особено на това семейство. След смърта на родителите и Елизабет трябваше да си намери подчтена работа,която да и хареса,но никъде не я приемаха.
Семейство Стайлс бе 'най-богатото' семейство в цял Холмс Чапъл,е поне за някой хора.

- Добре. - промърмори жената. - Свободна си цял следобед.

Ел и благодари и побърза да се прибере в малката си стаичка.

След като стигна стаята си момичето се просна на кревата и се загеда в тавана,мислейки за всичко,което се случи през изминалите две години.

Ел избута мислите от главата си и потъна в дълбок сън.

След около един час спане момипето се събуди от малкото звънче,което бе поставено на стената с цел,ако имат нещо,което искат да я повикат чрез дърпане на звънеца. Елизабет бързо стана и обу патофите си,както обикновено и излезе от стаята си.
Когато стигна до всекидневната цялото семейство се бе събрало. Явно има нещо важно,че да ме викат? помисли си момичето.

- А,най-накрая дойде. - каза госпожа Стайлс.

- Извинете госпожо,че се забавих. - каза плахо Ел.

- Добре,добре не се извинявай повикахме те да ти кажем,че с Робин заминаваме на попивка ще вземем и Джема,та ще трябва да прислугваш на синът ми. - Ел погледна жета и леко се ококори,но не го показа толкова.

- Добре,нещо да направя ли,да стегна ли багажа. - попита Ел,а след това се чу силен мъжки смях.

Ел се обърна към лицето,което се смееше и видя,че това е Хари и веднага извърна погледа си към госпожа Стайлс.

- Не,не нищо не пипай,само те извикахме да ти съобщим. - каза господин Стайлс.

- Благодаря,че ми казахте. - каза Ел и се запъти към стаята си.

Вече две години поред Елизабет издържаше на такъв тип хора. Не и харесваше,когато предложи нещо синът им да и се смее,но за да може да се изхранва и да живее трябва да търпи.

Умислила се над тези неща Елизабет се бе пренесла в страната на сънищата.