Сърцето на вълка

001 /край/

Слънцето бавно се скриваше зад хоризонта, сенките на дърветата удължавайки се и получавайки червен отенък. Между тревите започнаха да проблясват светулки, докато последните дневни обитатели на гората бързаха да се прибират по хралупи, дупки и малки пещери, отстъпвайки място на нощните си събратя и сестри. 

Джинки не изглеждаше ни най-малко засегнат от от оживлението около него, излегнал се лениво точно до една дива шипка и гледайки как на небето се появяват първите звезди, почти веднага след като слънцето изчезна напълно. Едно от предимствата да си вълк единак бе, че никога нямаше за къде да бързаш. Когато единствената глутница, за която трябваше да се грижиш се състоеше само от самия теб, можеше да си позволиш да бъдеш егоист.    

Една светулка кацна на едно стръкче трева точно до главата му и Оню се обърна към нея, изучавайки любопитно светещото й коремче. Светулката постоя мирно известно време така, след което се отблъсна от стръкчето и се понесе във въздуха, оставяйки Джинки сам с мислите му. 

Довечера имаше пълнолуние и няколкото местни глутници щяха да се съберат на едно място. Нощта на кървавата луна беше специално събитие в живота на всеки върколак. Единствената нощ в годината през която техния вид можеха да намерят мейт, партньор с който оставяха до края на живота си. 

Двама от вълците от глутницата на Кай бяха дошли за да му предложат да се включи, но Оню отказа любезно. Нямаше намерение да си търси мейт. Не му трябваше глутница. И сам беше щастлив. 

Но с приближаването на изгрева на луната, Джинки не можеше да спре вълнението си. Той беше точно толкова човек, колкото беше и вълк, а като такъв пълнолунието означаваше, че няма да може да контролира тази страна от себе си. Момчето се изправи и  с доза съжаление погледна към малката, дървена хижа, която обитаваше, едва видима от мястото на което седеше. Колкото и да му се искаше да се върне там, мисълта за мекото легло наистина примамлива, просто нямаше смисъл. Така или иначе, това беше нощта на вълчата половина. 

В далечината се чу първия вой и Джинки наостри уши, опитвайки се да прецени колко далече е вълка , който го е издал.