DARK/Тъмен

Глава 46

Валъри

Люк спря колата си до тази на Алек. Погледнах сградата и видях,че гори. О,Боже мой! Алек е вътре!!! Веднага изскочих от колата и побягнах натам. Зад гърба си чух гласът на Люк.
- Валъри!!! Върни се! Опасно е да влизаш сама. Валъри-
- Емили обади се на линейката и стой тук!

Игнорирах думите му и се втурнах в сградата. Огледах се наоколо и видях,че пламъците не са достигнали до тук. Все още... Във въздуха се усещаше миризмата на отровните газове.
- Алек! Къде си?-извиках,но гласът ми утекна във въздуха.
Влезнах малко по навътре в фабриката и се огледах отново.

Духът ми секна и сърцето ми започна да бие като лудо.

Алек...

Затичах се към него и коленичих отстрани. Ризата му беше окървавена,а около него имаше образувана локва от кръв. Встрани от него се намараше пистолета му.

Не...

Не,не,не...

Обхванах лицето му с длани нежно и прошепнах през сълзи.
- Алек! Чуваш ли ме? Тук съм!
Лицето му е станало доста бледо от кръвозагубата. Видях как клепачите на очите му се отварят и затварят в опити да остане в съзнание. Накрая се затварят и той се отпуска. Не...
Обръщам го по гръб и притискам раната му с ръка. Трябва да спра кръвотечението.
- Алек,дръж се! Моля те! Дръж се...
В момента се чувствам така все едно са изтръгнали сърцето ми.
- Обичам те,Алек! Толкова много те обичам! Не смей да ме оставяш сама! Трябва да се държиш...чу ли?

Чух сирените на линейната и след броени секунди парамедиците тичаха към нас заедно с носилка.
- Отдръпнете се г-це!
Повдигнаха Алек внимателно и го качиха в носилката.
- 26 годишен мъж с огнестрелна рана в тораксалната област. Куршумът е навлязъл през гърба и е излязъл през гърдите. Не е контактен и-
- Колега ли сте?- учудено ме погледна парамедика.
- Да.-кимнах и избърсах сълзите си.

Парамедиците тичаха към линейната и по най-бързия начин качиха Алек вътре. Парамедикът с когото разговарях се качи и точно преди да затвори се вмъкнах вътре.
- Трябва да го закараме веднага в болница.-извиках и всички погледнаха към мен.
- Близка ли сте му?
- Да.
- Моля ви не се месете в работата ни. Знам,че сте афектирана от случая,но трябва да ни оставите да свършим работата си.
Кимнах и се преместих до Алек. Погледнах го и стиснах очи,за да възпра сълзите си. Хванах ръката му и я стигнах леко. Какво ще правя,ако нещо ти се случи?
- Дръж се! Моля те! Моля те,Алек...
Мониторът показа,че пълса му започна да пада рязко. Звукът от мониторите стана плащешо силен.
- Не смей да ме оставяш! Алек!
- Отдръпнете се!-извика парамедика и ме избута встрани. -Сърцето му спря! Бързо! Дефибрилатор. Заредете на 150.
- Още веднъж. Хайде!
Сега вече показателите на монитора се нормализираха и сърцето му заби отново. Все още имаше доста път докато стигнем до града.
- Моля ви побързаите!