ПРОЛОГ

33 3 2
                                    

Бедната Меропа Гонт тичаше из Лондон, далеч от дома ѝ и не знаеше къде да отиде. Тя беше бременна с момченце и се луташе из дъжда, докато се чудеше къде ще отиде. Трябваше да роди, но нямаше къде. Вървеше по тъмните улици и болеварди, а покрай нея минаваха коли и автобуси. Изведнъж в небето просветна светкавица, последвана от гръмотевица. Задуха силен и упорит вятър, който изглежда нямаше намерение да спира. Бурята започваш да вилнее все по силно. Жената беше вече мокра до кости, когато съзря блещукаща светлина в далечината. Тръгна натам без изобщо да се замисли. Тя тичаше ли тичаше. Трябваше да стигне възможно най - бързо. Нямаше никакво време. Най-накрая стигна пред врата и почука. От вътре се подаде една побеляла старица с бели дрехи.
- Може ли да вляза. Нужна ми е помощ.
Жена устреми острия си поглед към корема ѝ.
- Оо.. Да.. Разбира се.
Меропа не почака и секунда повече. Направо влезе и се скри зад ъгъла.
Мина около час, докато тя роди. Беше се сдобила с малко, красиво момченце.
- Как ще се казва? - попита жената, стояща до майката.
- Том.. Том Риддъл...- каза  госпожа Риддъл и секунда по-късно издъхна.
Детето беше отгледано в сиропиталище. Но то не знаеше , че когато  порасне ще бъде най-известния черен магьосник. Но той щеше да бъде известен с друго име, което всички щяха да се страхуват да произнасят.

( Здравейте! Това е новата ми книга. Пишете ми долу в коментарите дали ви харесва и има смисъл да я продължавам. Извинявам се, че главата е толкова къса. Обещавам ви, че следващите ще са по-дълги. )

Думи : 264

Една история преди Хари Потър...Donde viven las historias. Descúbrelo ahora