Ако сенките не бяха в мен...

Нещо се обърка...

- Кой е счупил огледалото в банята!? - събудих се от виковете на майка ми. Набързо се измъкнах от леглото и слязох на долния етаж. Бавно и предпазливо отворих вратата на банята, защото вече бях доста изплашена от това място...и ето ОЩЕ ЕДНА ПРИЧИНА, поради която, трябва да съм. Огледалото си беше добре...даже не добре, В ПЕРФЕКТНО СЪСТОЯНИЕ!
- Но, аз го счупих? - думите се измъкнаха от устата ми.
- Значи ти направи тази
бъркотия? - попита леко раздразнена майка ми.
- Аз...аз го счупих? Наистина го счупих! ЗАКЛЕВАМ СЕ!!!
- Добре мила, виждам. На всеки се случва. - опита се да ме успокои майка ми. Забелязах, че се стресна в момента в, който изкрещях. - Добре ли се? - не последва отговор. Не бях в състояние да кажа нещо. - Да не би да вземаш наркотици?! Изглеждаш като в транс! - и преди да усетя, майка ми започна да гледа ръцете и зениците ми.
- Не мамо, добре съм! Просто...стана случайно. Вчера нямаше ток и без да искам го бутнах и...
- Няма за какво да се притесняваш. Не е кой знае какво.
- Ъммм...ти не беше ли на работа? - попитах я в момента в който се опомних. Родителите ми винаги излизах още преди да съм станала.
- Днес имам малко работа и ще отида по късно. Което ми напомня, че трябва да тръгвам. Ще мина през някой мебелен магазин и ще купя ново огледало...ако искаш ела с мен? Да излезеш малко. - принципно идеята беше добра. Не ми се оставаше сама в къщи, но имах работа.
- Не, благодаря! Биляна ще дойде за да се приготвим за излизането.
- Добре тогава. Ще се видим довечера. - каза майка ми, след което излезе.
Всъщност, Биляна нямаше да идва. Просто я излъгах, за да не настоява да идвам с нея. Трябваше да разбера какво се случва. Изглежда само аз виждах огледалото...ДА НЕ БИ ДА ХАЛЮЦИНИРАМ!? Или просто някой си прави шега с мен? Но кой...„БЕАТРИС!“
Качих се в стаята си и започнах да търся отнякъде номера на Беатрис. Естествено, че не ми го беше дала. Потърсих в групата на класа, но преди време тя беше излязла от нея, затова писах на няколко нейни приятелки. За щастие едната от тях ми отговори. Малко трудно я убедих да ми даде номера ѝ, но все пак тя се съгласи.
Мина известно време, в което крачех нервна из стаята си докато реша какво да ѝ пиша. В крайна сметка започнах с това:

Здравей Беатрис! Как си? Аз съм, Лия. Знам, че сигурно не си много очарована, че ти пиша, но...трябва да поговорим. Помниш ли какво ми каза вчера? Много е странно за обяснение. Аз...не искам да ти звуча като луда но...

Изтрий.

Нямаше смисъл. Сигурно тя просто се е пошегувала с мен. Щях да изглеждам тъпо ако ѝ пиша.
Стреснах се щом телефона ми и звъня. Биляна. Погледнах часовника си - СТАНАЛО Е ЧЕТИРИ И ПОЛОВИНА?!

Биляна: Хей!

Аз: Хееей... - отговарям аз със най-тънкия глас който успях да издам.

Биляна: Какво си направила? - Тя ме познава толкова добре.

Аз: Амиии...разсеяха се иии...забравих за срещата!

Биляна: МНОГА СИ ЗЛЕ, ЧЕСТНО...Ох добре де...ще се опитам да те извиня пред всички, но побързай!

Аз: БЛАГОДАРЯ!!! ЗЛАТНА СИ!

Успях да оправя косата си на бързо. Предварително си бях приготвила дрехите и само трябваше да ги извадя от гардероба. Звучи просто, но щом отворих вратата на гардероба всичко започна да свърши из стаята. За момент се стреснах, но после ми стана малко смешно. Радостта ми секна обаче, щом се сетих за случката от вчера.
Обух се, грабнах чантата си и излетях през вратата.

                                ***

Хванах си такси и пристигнах след около 10 минути.
- Най-сетне! Помислих, че няма да дойдеш...Какво е това в косата ти? -  попита ме Биляна.
- Какво? Имам ли нещо?
- Ъм да. - и тя ми показа един черен кичур от косата ми. Какво беше това!? Не се сещам да съм се боядисвала? Взех кичура и го прикрих сред останалата част от медно кафявата си коса. - Както и да е. Нека да се забавляваме! - приятелката ми ме дръпна за ръката и двете влязохме в ресторанта.
Там вече беше целия клас, включително и Беатрис. Учудих се.
След около половин час разговори и смях, Беатрис мина покрай мен и набута едно малко листче в ръката ми и после излезе. На него пишеше „Ще те чакам пред входа. Ела след 5 минути“.
Както сами можете да се досетите, след 5 минути стоях навън и чаках Беатрис...