Море-
забравен миг.
От Вечността
застинал звук,
отронен във Безкрая.
И нежен шепот
на бяла вълна,
избягала сякаш от Рая...
Поемам с вятъра към теб,
към бляскавите ти талази,
забравям за брега веднага,
щом вдъхна
твоя мирис влажен.
Ту бурно,
яростно и зло,
ту ласкаво и нежно синьо,
макар и Черно си добро
и съм щастлив,
че пак те имам!
