Ако сенките не бяха в мен...

Стаята

Едвам успях да затворя очи. Не можех да спра да мисля за думите на Беатрис „...приемат човешки образи“. За случката с майка ми.
Някъде към 02:00 часа сутринта заспах.
Събудих се в черна стая. Беше много странно - знаех, че сънувам и същевременно всичко беше толкова реално.
Мястото на което бях дори не може да се квалифицира като стая. Не успявах да различа къде е пода и къде е тавана, ако изобщо имаше нещо такова като таван.
Направих една крачка напред.   Усещането беше странно, все едно ходех по вода. Погледнах надолу и видях отражението си. Този път бях аз, нормалната аз.
Мрака беше разсеян от ярка светлина. В далечината успях да различа врата. Запътих се към нея.
С всяка крачка разстоянието се увеличаваше. Започнах да хода по-бързо и по-бързо...да бягам. Не знаех защо, но усещах, че трябва да се махна от тук.
Изведнъж всичко спря.       Продължавах да бягам, но нищо не се случваше - нито се отдалечавах, нито се приближавах до изхода.
Усетих как нещо ми пречи да помръдна.Отново погледнах надолу. Този път в отражението видях сянката, надвесила се над мен. Беше хванала глезените ми.   Започнах да се опитвам да се освободя, но напразно. Изведнъж сянката изчезна, но аз все още не можех да помръдна. Не след дълго с ужас осъзнах, че ме придърпа надолу.
Започнах да крещя, но от устата ми не излизаше нито звук. Казвах си, че сега е момента, сега трябва да се събудя. НАЛИ ТОВА Е САМО СЪН?!
За щастие точно така и стана. След секунда се озовах в леглото си, цялата обляна в пот. Дишах тежко.
Едва не изпищях щом телефона ми извъння. Беатрис ми писа. От къде ми имаше номера?

Беатрис: Съжалявам, че ти пиша толкова късно. Просто трябва да се видим. Спешно е. Ще ти изпратя адреса си.
                           Изпратено в 04:13 ч.

Не знаех какво да обясня на родителите си, но нямах нищо против да се махна от нас. Беше ясно, че няма да успея да заспа повече тази вечер, а не исках да стоя будна, в тъмната си тиха стая, в очакване на утрото.
Облякох се и взех само телефона си.
Докато слизах по стълбите измислях какво да кажа на родителите си за късното ми излизане...