Ако сенките не бяха в мен...

Отговори

Щом се уверих, че родителите ми спят, се успокоих. Имах няколко часа да измисля обяснение...или поне така си мислех.
Точно преди да отворя входната врата чух стъпки. Усетих как нечия ръка докосна косата ми. Беше майка ми. Стреснах се:
- Какво има мила? - попита ме тя щом забеляза как подскочих. - Къде отиваш?
- Аз ъмм...таковааа... Не мога да спя. И реших да се разходя. - дори аз не си повярвах!
- В 04:00 часа сутринта!?
- Ъмм да...няма да се бавя, обичам те! - побързах да се махна. Нашите заминавах на работа към 05:30, така че най-вероятно щяхме да се видим към края на деня.
Гледах да сведа срещите с всички до минимум, като изключим Беатрис. Само тя знаеше какво става, макар, че и в нея се съмнявах понякога.

                               ***

  След около 10 минути пеша, най-сетне стигнах до апартамента на Беатрис. Тя живееше в на 6 етаж на един жилищен блок, не далеч от нашата къща. Застанах пред входната врата, поех си дълбоко дъх и натиснах звънеца.
  30 секунди по-късно на вратата се показа Беатрис:
- Заповядай, влез. - каза тя, правейки ми жест с ръка.
Атмосферата в хола беше доста уютна. Първото нещо което забелязах беше огромните френски прозорци, гледащи към улицата.
Седнах на червения диван в средата на стаята.
- Сама ли си у вас? - прошепнах аз.
- Да. Баща ми е на работа, а майка ми е в командировка. Така, че се чувства свободна да говориш нормално. - отвърна тя с лека усмивка. Засмях се тихо и след това попитах:
- Знам, че има много неща, за които да говорим, но за какво по-точно ме повика?
- Амиии...може би, за да ти обясня всичко случващо се. - зарадвах се, че щеше да ми каже без да съм я попитала. Наистина бях изключително объркана и имах нужда от отговори. - С какво искаш да започна?
- Например, защо се случват всички тези неща, какви са тези сенки, какво ти стана онзи ден на срещата на класа, защо сънувах, че нещо се опитва да ме удави...
- Моля!? Какво си сънувала? - разказах на Беатрис за случилото се тази вечер, за съня ми, за майка ми... Тя си пое дълбоко дъх и започна:
- Започван по ред. Много добре знаех, че всичко това ще се случи, но нямаше как да го предотвратя. Опитвах се да не говоря с теб, защото смятах, че ако го направя това ще помогне на сенките да не се разбудят, но явно не е от полза. - обърках се, нима Беатрис е преживяла абсолютно същото като мен или все още го преживява?
- Значи всичко това е вътре в мен? - Да и ти си единствената, която може да го контролира.
- Но как?
- Именно това се опитвам да разбера. Аз самата не знам как да се оправя
- Значи и ти притежаваш това?
- Да. Не бих го нарекла притежание, по-скоро...проклятие! - Но защо се случва? Какво става! - наистина не разбирах. Чувала съм за подобни неща само по филмите...не ми се струваше живота ни да е филм. - А относно приемането на човешки образи?
- Затова... -  Беатрис спря по средата на изречението. -  Какво ти има на косата? - за втори път ми задаваха този въпрос. Не ми беше забавно! Тя ми посочи огледалото, което седеше до входната врата. Отидох и сама видях - част от косата ми беше почерняла. Какво се случваше!?
- Да помниш кой последно е пипнал косата ти?
- Ами...не се сещам. Може би... - и тогава се сетих...днес сутринта - МАЙКА МИ!
- Значи си била права, относно това, което ми разказа...това наистина не е майка ти! - признавам си, дълбоко в себе си се надявах да съм сгрешила. Надявах се просто да не съм забелязала сянката ѝ, но...
Всичко за миг се разпадаше. Живота който водех се преобръщаше, а единственият човек, който можеше да ми помогне, притежаваше същото нещо и не знаеше как да се оправи с него!!! Исках просто да се хвърля отнякъде!
- Ами случката в ресторанта?
- Тук нещата малко се объркват... преплитат се заедно с приемането на човешкия образи. Всъщност това не е много точен израз. Когато сенките се правят на някой друг, те не го класират, а го обсебват. По този начин ще се избегне срещата между истинския човек и сянката.
Това беше много информация. Трябваше ми малко време за да го осмисля:
- Познаваш ли някой друг, който да знае повече за да ни помогне? - попитах аз. Беатрис леко се засмя.
- Ще те запозная. - значи имаше и други!?