Stolen happiness/Откраднато щастие

Пролог

1 част - Past and Present 

„Харесва ли ти мисълта, че откраднах твоето щастие, така както постъпи ти преди време?! Знаеше, че нямаш това право, но въпреки всичко го стори без капка колебание, даже не се и досети каква разруха ще оставиш след себе си. Ти беше неспособен да обичаш и да допускаш хората до сърцето си, ти нараняваше и обиждаше, а собственото ти его ти помагаше. Егоистичността ти взе своите върхове, а това ме накара да се откажа да се боря за теб, защото не си заслужаваш. Сега не ме вини, че съм щастлива в нечии други прегръдки с някой друг и не се сещам за теб, защото жалкото ти съществуване не ме засяга, както е било на времето. Сбогувам се не само с теб, а и с моето неразгадано минало, надявам се повече никъде да не се срещнем!"

Четях и поглъщах в съзнанието ми всеки един неин ред, който тя бе написала старателно за мен. Това писмо ми напомни всъщност, колко много я обичах, а я отпратих, защото бях страхливец да приема фактите и да защитя нашата любов. Позволих си да я загубя и това бе най-огромната грешка, която съм допускал да ми се случи. Бихте ли промели миналото си, ако имахте възможността да се върнете и да го поправите? Пракалено късно ли усетих липсата ѝ до мен или винаги я е имало просто съм се заблуждавал? Превъртах лентата на нашите моменти и се обеждавах, че пред очите ѝ съм се превръщал в чудовището, от което тя се е плашела до смърт. Ударите, които е изтърпявала заради мен, физическата болка от отсъствието ми до нея и за всичко бях виновен аз...

Нека се върнем малко назад, за да си припомня какво е да бъдеш в нейните обятия...

4 години по-рано...

Силвия спеше сгушена в мен, а аз я наблюдавах и се възхищавах на красотата ѝ. Тя не предполагаше, че се взирам в нея, докато не отвори очи и се протегна.

- Защо си ме зяпнал?

- Нима е забранено да гледам съпругата си?

- Постоянно се оправдаваш.

- Просто съм ненаситен към прекрасните гледки.

- Не закъсняваш ли за полета? - Напомни ми тя.

- Нали не искаше да ходя, какво се промени?

- Снощи постъпих детински, като се скарахме за глупости. - Замисли се Силвия. - За, което ти се извинявам.

- Ти нямаш вина, ако работата ми не го изискваше не бих се отделил от теб дори и за секунда.