82. Полицейското управление

106 4 2
                                    

Стоях неподвижно пред басейна без да мога да мисля трезво. Не можех да повярвам на очите си. Мъртвото тяло приличаше толкова много на това на моята най-добра приятелка. Не можех да видя лицето на момичето, тъй като тя лежеше във водата по корем, но имах чувството, че сърцето ми спря да бие, докато не и чух гласа.

– Алекс! - провикна се Тони от другата страна на басейна и няколко сълзи от радост се стекоха по бузите ми. Усетих как Итън ме хваща за ръката и въздъхна.

– И ти ли помисли...? - почна той.

– Да... - казах и се усмихнах леко - Но това щеше да е невъзможно. Тя е твърде силна.

В далечината се чуха сирени на линейка и полиция и скоро тълпата беше разбутана от шериф Стоун, за да види ситуацията. Очите му се уголемиха двойно като видя тялото във водата и в този момент Тони дотича до нас и го дръпна за ръкава.

– Антония! - възкликна той и я прегърна силно, но тя се измъкна от хватката му, защото всички готини хора от училището бяха около тях - Мисля, че ви дадох лоша идея да дойдете на партито. - въздъхна той и тримата кимнахме - Ъъъ изчакайте ме в къщата и ще ви закарам по домовете. 

– Няма проблем да се приберем сами. - каза Тони и баща и поклати глава.

– Това е убийство, вероятно направено от един тинейджър дошъл на това парти. Няма да ви позволя за се разхождате сами! Плюс това, въпреки, че знам, че вие сте невинни, всички гости на партито са заподозрени и свидетели. Не мога да ви пусна да си ходите преди да бъдете разпитани. Звъннете на родителите си да им кажете, че няма да се приберете скоро. - обясни той и един друг полицай ни отправи към къщата.  Стигайки до вратата двамата с Итън спряхме и полицая ни изгледа накриво.

– Мисля, че ми трябва малко въздух. - казах и той се намръщи.

– Знам, че сте приятели с дъщерята на шериф Стоун, но въпреки това сте заподозрени. - каза остро полицая и ме бутна напред, като аз се ударих  невидимата бариера.

– Хей! - викна Итън - Остави я на мира!

– Много внимавай дечко. - каза полицая и Итън го погледна право в очите.

– Ще оставиш Алекс на мира и ще продължиш да си вършиш работата на друг място, защото си сто процента убеден, че ние нямаме нищо общо с убийството. - каза Итън без да отделя поглед от мъжа и той просто кимна и отиде да говори с други гимназисти.

Неочакван обратNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ