Ако просто беше себе си...

Слушай и не говори, освен когато не ти кажат.
Бъди готова винаги да дойдеш и да си тръгнеш, когато поискат.
Стой там, слушай ги, давай съвети само, когато те попитат.
Изразявай мнението си, но дотам, до когато казваш това, което те искат да чуят.
Плачи, само когато иска да те видят слаба.
Не бъди прекалено силна, за да не ги застрашаваш.
Не изпъквай, защото се разграничаваш.
Не бъди себе си, защото си различна.
Усмихвай се, когато трябва.  Направи си маски и ги сменяй.
Бъди това, което те не са,
което те харесват,
което ти никога не си искала да бъдеш.

И когато усетиш, че същността ти се изплъзва между пръстите,
че започваш да ставаш като всички други,
само тогава ти е позволено да крещиш.
Да крещиш за помощ, макар че винаги си знаела - ти винаги трябва да си там за тях, но те никога няма да бъда тук.
Затова просто се предай.
Потъни в разбитата си същност и чакай някой да те извади, тогава когато си ми нужна...

Но един ден ще се събудиш.
Ще погледнеш огледалото и ще видиш себе си.
Онази себе си, която остави заради тях,
онази себе си, която ти разби,
онази себе си, която замени с всичките лица,
която замени с това, което никога не беше ти...

И тогава ще има някой, който да те приеме.
Ще има някой, който да те слуша.  Ще намериш хора, които ще ти помогнат да изхвърлиш всички маски, защото вече няма да ти трябват.
Ще те обичат заради това което си...

Истината е, че ти първа, трябваше да се приемеш...