Една нощ дванадесетокласниците от гимназия "Симънс" попадат в капан в собственото си училище - всички изходи са блокирани, прозорците не се чупят, няма начин да излязат навън. Ситуацията става още по-ужасяваща, когато на всеки кръгъл час някой от тя...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Ноември 2019 Докато Бела бягаше с всичка сила между храстите, имаше чувството, че не вижда. Погледът й бе примрежен от ужасната гледка, на която бе станала свидетел преди малко. Луната грееше силно и озаряваше черното небе. В гората бе тихо. Именно затова тя ясно чуваше виковете на останалите зад гърба си, като най-силни и яростни бяха тези на Джей и Емерсън. -Спрете я! - крещеше зверски Джей. - Само да ми падне… -Я да мълчиш! - Мейв му се закани, като междувременно бягаше с всичка сила редом до двамата си съученици. - Уплаши се, представяш ли си какъв шок изживя? -По-малко говорене, повече бягане. - обади се задъхан Емерсън. - Трябва да я настигнем и да я спрем, преди да каже на някого. Бела вече не ги слушаше, беше се фокусирала върху това да се добере до града, или по-точно: до полицията, възможно най-бързо. Тъмнината на гората сега й беше прикритие, но тишината й беше като враг, тъй като стъпките й ясно се чуваха от останалите. Боровите иглички веднага я издаваха щом стъпеше върху тях. Когато най-после излезе на открита поляна, кръглата луна се показа отпреде й. Бела спря само за секунда, колкото да си поеме въздух, ала тази секунда й изигра лоша шега, тъй като Емерсън беше на метри зад нея. Преди момичето да побегне отново, съученикът й я грабна, а от инерцията двамата паднаха и започнаха да се търкалят на кълбо по поляната. Отзаде им Джей и Мейв спряха и си поеха дъх. -А после ти си бил шампиона по бягане. - скастри го тя и тръгна надолу, където Емерсън едвам удържаше Бела, за да не избяга. Момичето крещеше в ярост и безпомощност, полагаше всички усилия да се отскубне, като че ли се страхуваше за живота си. -Бела! - Мейв я сграбчи за раменете и я разтресе, при което момичето веднага кротна и я погледна в очите. - Само се успокой, няма да ти навредим… -Няма да ми навредите?! - момичето отново започна да се дърпа в ръцете на Емерсън и изкрещя панически: - Откъде да знам, че няма да свърша като нея… -ШШТ! - Джей приклекна и я изгледа злобно. - Нито дума повече, малка мръсна… -Ъ-хъм. - Мейв повдигна вежди и го изгледа остро, след което отново се обърна към уплашеното момиче. - Бела, разбери, никой не искаше да стане така. И трябва да обещаеш, дори да се заклееш, че няма да кажеш нищо на никого. -И да си държиш устата затворена. - намеси се Емерсън, а Джей довърши: -В противен случай няма как да те пуснем. Принудена от страх за живота си и от ужаса, който заплашваше да я завземе напълно, тийнейджърката кимна с насълзени очи и даде съгласието си, че няма да споменава на никого за това, което бе видяла онази нощ. Но гледката завинаги щеше да се запази в съзнанието й.
Очаквайте глава 1 на 15-ти декември!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
