Why you hate me? ^•^

seventeen

Юнги се намираше на задната седалка в колата на Намджун ,който го прибираше от училище.

-Хьонг,по-късно ще се наложи да вземем Кук от тях,за да правим проект.-по-големия кимна.-Къде отиваме,живеем в другата посока...

Джун паркира пред мола и въздъхна.

-Слизаме.

-Добре,а...-беше прекъснат от затръшнатата врата. Примигна с очи и слезе набързо. По-големият не го чакаше. Дребчото ходеше бързо по него, но не смогваше на големите му крачки. Най-накрая Джун спря пред един магазин за дрехи на 4тия етаж.

-Влизаме тук.-на касата стоеше едно високо момче с кафява коса и кафяви очи,съвсем обикновено,но с необикновена красота. Джун се загледа в него и бутна Юнги към черните дрехи. -Почвай да избираш.

Малчото ровеше в дрехите,а хьонга му зяпаше касиера. След малко в магазина влезе една висока,едра,мъжка фигура. Продавача погледна напред и се усмихна.

-Как си Джин хьонг?-момчето се облегна на гишенцето и се усмихна.

-Тае,радвам се да те видя.-прегърнаха се.-Защо си дошъл,не си ли на работа при онзи психопат,Джънг Хосок?

-Не,защо трябва да имам причина да посетя брат си? А и Хоби не е психопат,приятели сме. Оправи ли въпроса по преместването? -Джун се заслуша.

-Да,всичко е уредено, дечко. Защо не си вземеш някоя дрешка за утре,аз плащам.

-Глупости,аз нали затова работя,за да си купувам сам някой неща,а и получавам стипендия,но да ще си взема нещо,все пак част от парите отива в джоба ти,работиш на процент.

-Ах,какво да те правя,купи си сам тогава.

-Добре,а щях да забравя.-подаде му една торбичка.-Купих това за теб,знам че не можеш да идеш да хапнеш и...

-О миличък, благодаря.-отвори го и видя тостер със сирене,домат и любимия салам на Джин.- Сам ли го направи?

-Да,щях да ти купя но нямаше със този салам и реших да ти направя.

-Страхотен си дечко.

-Ти повече.-Тае отиде да избира дрехи.

-Джун,тези дрехи добри ли са?

-Да,да влез да ги облечеш.-Намджун не се интересуваше от това в момента,интересуваше го само погледа на брьонета с чийто бе засекал своя.