Джимин погледна право в очите на Намджун. Потръпна. Вцепени се. Очите на Намджун бяха толкова дълбоки, толкова потайни и невъзможни за разгадаване. Те бяха страховити и Джимин се губеше в тях, губеше разсъдъка си, губеше и представа за времето. Определено не знаеше колко време се бе взирал с пъстрите ириси на Ким, но определено не бе малко.
Ръцете на Намджун все така бяха увити около талията на по-малкия. За разлика от Джимин, той се чувстваше толкова спокоен в компанията на другия. Нам се изпълваше с любов, самообладание, щастие и вътрешен мир винаги, когато усети енергията на Пак. И сега, когато го държи в ръцете си Ким Намджун се чувства като най-щастливия мъж ако ли не в целия свят, то поне в цяла Азия.
Телефонът на Джимин звънна от другата стая, което го накара да излезе от транса, в който бе попаднал. Опита да се откъсне от захвата на Ким, ала и този път, както по-рано, не успя. Намджун единствено го придърпа по-близо до себе си и го прегърна нежно, топло и изпълнено с утеха - поведението му в момента бе коренно различно от това, което излъчваха очите му.
- Пусни ме, не ми е приятно. - Джимин изхленчи и отново се опита да се отдръпне от него. Разбира се и този път бе неуспешно. - Телефонът ми звъни, сигурно е важно. Пусни ме, мамка му! - Момчето повиши тон и започна нервно да се мърда в обиятията на Ким, кйто от своя страна единствено въздъхна отегчено.
- Мили ми Джимин, - започна той спокойно, поставяйки ръката си на тила на момчето, като започналеко да го гали. - защо всеки път си вкарваш автоголове? Не можеш ли да си стоиш мирно?
Джимин надигна глава. Чувстваше се толкова некомфортно, толкова ограничен, толкова застрашен. Чувстваше се като затворник в обиятията на този мъж, който макар и да намираше за привлекателен, бе сринал цялата му психика. Не би могъл да се отпусне и да стои мирно, по думи на Ким. Не би могъл да диша без дробовете му да се свиват и да свистят. Сърцето му не би било в нормален ритъм, а би направило опит да изкочи от гръдта му.
- Не искам да съм лош, мили мой. - Намджун изшептя нежно и погали главата на Джимин. -Не искам да те нараня. Не ме предизвиквай.
YOU ARE READING
𝑭𝒆𝒂𝒓 ⛓️ 𝑛𝑎𝑚𝑚𝑖𝑛
Short Story" Най-страшно е да те е страх, мили ми Джимин. - Намджун изрече и потайна усмивка си прoправи път на красивото му, но загрубяло лице. Той бавно закрачи до тялото на по-малкото момче, лежащо безсилно на пода. - Усещам пулса ти, усещам страха ти. Успо...
