Семейно проклятие

Глава 3

Седях и се взирах в него. В протегнатата му ръка. Нещо дълбоко в мен ме подканваше да я поема, но сякаш всяка клетка в тялото ми крещеше да бягам. Да не се доверявам на този човек.

Баща ми, който мислено си обещах да не наричам така, се прокашля и пусна ръка до тялото си.

-Да ти помогна ли с багажа, Карина? – попита ме той.

-Мога и сама! Би ли ми показал стаята, Джей?

-Джейк – поправи ме механично Чарлз. Така както мама би направила.

-Да, разбира се – каза брат ми. Взе куфара от ръката ми и ме поведе през неголямата къща до стаята за гости, точно срещу неговата. – Нали обеща да му дадеш шанс?

-Обещах – завъртях очи. – Но... Не съм казала кога.

-Невъзможна си, Карина! – възкликна. – Хайде, ще излизаме. Тук си само за седмица, а имам да ти показвам много.

Смених полата (която един Бог знае защо обух на тръгване) с къси панталони, тъй като мислех, че пак ще бъдем с мотора. Обух сандалите с платформа, взех чантата си и излязох в коридора.

Зад ъгъла (в кухнята, ако не се лъжех), дочух разговора на Джейкъб и Чарлз.

-Трябва да я убедиш да говорим, синко.

-Разбирам, но...

-Няма ,,но". Става въпрос за нещо по-важно от ината и претенциите на сестра ти. Личи си, че е непукистка и безотговорна...

Нямах намерение да слушам повече как човек, който не ме познава си прави изводи за мен.

-Джейки, тръгваме ли?

-Кажи ми пак така, малка сестричке, и ще те обърна с мотора!

Чарлз се изкашля:

-Не мисля, че е добра идея да ползвате мотора известно време.

-Така ли? – присвих очи. – И защо?

-Защото Бетани жив ще ме одере, ако нещо ти се случи, докато аз съм наоколо.

Изпуфтях, но в крайна сметка с Джей използвахме такси. Беше ми непознато мястото, което посочи на шофьора, но като стигнахме разбрах, че е някакво заведение. Което беше добре – умирах от глад.

Тамара все се шегуваше, че само хабя храната, след като нищо не ми се лепи. Дори не тренирах редовно, за да горя калориите, които поглъщах за ден – почти двойно повече от препоръчителното. Мисля, че съм наследила това от майка ми. Помня, че когато всички живеехме заедно тя си препълваше чинията и я изпразваше до трохичка. Сега се хранеше предимно с малки порции или само салати.