『 Loss or victory?』

¦21¦

Юта разтвори рязко очите си, усещайки странна болка в дясната си ръка. Вдигна я, искайки да я погледне, но когато я видя върху нея нямаше нищо. Това го накара да се намръщи. Защо така да го болеше ръката, като нито се бе ударил, нито имаше някаква рана.

Поклати глава, след което се огледа наоколо. Бързо се ориентира, че е все още тъмно, виждайки заобикалящия го мрак, при което въздъхна раздразнено. 

Не можеше да спи като хората напоследък. Все се будеше посред нощ и се чувстваше притеснен за нещо. Трудно успяваше отново да легне и да се унесе в сън, а това хич не се отразяваше добре на здравето му. Всеки ден се чувстваше уморен и сънлив, което за негово съжаление започваше да привлича вниманието и на родителите му. Ако разберат, че той страда от безсъние, сигурно щяха да го заведат на лекар или психолог, а той не обичаше да ходи на подобни места.

Той стана от леглото, като преди това задължително се протегна, и се насочи към бюрото си, където по-рано бе оставил лаптопа и телефона си. Щом стигна, седна на въртящият се стол до бюрото и след това се огледа. Взе първо телефона си, искайки да се увери колко е точно часа и за да провери дали някой не му бе писал или имаш известие за нещо. 

Три сутринта. Никакви съобщения. Никакви известия.

Чудесно начало на деня му. Какво се очакваше да прави толкова рано?

Издаде раздразнен и тих вой, преди да се свлече и да легне върху лаптопа. Облегна се на устройството, докато погледът му шаваше около предметите в стаята. По някаква причина погледът му се спря на снимката му с Дойонг, на която те двамата бяха на около пет-шест години. Двамата бяха широко усмихнати, преметнали ръка през раменете на другия и гледаха към фотоапарата в очакване най-после устройството да щракне глупавата снимка, за да могат те да продължават своята игра. 

Малка усмивка си прокрадна път по лицето му, карайки го да е почувства щастлив. Липсваше му това време. Това безгрижно време, в което той се интересуваше само и единствено за чернокосата омега и това да е в безопасност. Наистина много му липсваше другия и това, че сега не можеше да бъде с него го натъжаваше. Бе свикнал толкова много да разчита на Дойонг и да му се доверява, а сега просто бе твърде трудно да го прави от толкова голямо разстояние.

Сега като се замислеше, може би това бе причината сега да се доверява по-трудно на Джехьон и да се чувства по-безопасно около Тейонг. Сигурно се опитваше да превърне синьокосата алфа в заместител на Дойонг. Макар че и с него не се сприятели много бързо и лесно, за него да се движи с Тейонг му беше по-комфортно отколкото с някой друг.