''Прилив'' е втора книга от трилогията ''Аз и тя''. Книгите са свързани, затова ако не сте чели първата, моля направете го!!! Нейният живот е живот назаем. Който тя пропилява. Или поне до момента, в който осъзнава колко кратко може да се окаже съществуването ѝ и решава, че вече иска нещо повече от това да живее и работи като наемен убиец. Сега Джаки разбира нови истини за себе си, измисля още лъжи и пренарежда приоритети, готвейки се да промени не само своята съдба. Неговият живот е бил ужасен. И продължава да бъде. Или поне до момента, в който перфектният наемен убиец не заплашва да внесе анархия в иначе добре подредения му емоционален свят. Сега Ейдън е готов да се откаже от отмъщението си срещу Икар, ако това означава, че ще попречи на Джаки да постигне целта си - да сложи край на своето съществуване. ~~~~~~~~~~~~~~~~ Жанр: Фантастика, романтика YA/Fiction/Romance Статус: Завършена (редактира се) ~~~~~~~~~~~~~~~~ Ще бъде качена само част от историята!!!

Никой не ѝ подаде ръка. Дори в момента, когато изпитваше най-много болка, човекът, който ѝ бе дал упора, я отблъсна. Оттогава Рейчъл Фостър разбра, че в този живот няма друг избор, освен да се научи да оцелява сама. Живеейки на ръба на пропадането, тя се държеше, докато един ден не падна. И оттогава целият ѝ живот се обърна от лошо към по-лошо. И както винаги, не очакваше от никого да ѝ помогне да се върне отново горе. Обстоятелствата, заедно с малка доза късмет, ѝ предоставиха абсолютната възможност - да сключи сделка с дявола. Аш Накамура бе известен с богатството на семейството си и своят гениален ум, но какво ще направи той, когато поискат от него да се ожени за разглезена наследница? Ще си намери приятелка, разбира се. Само че фалшива. И ще го обяви пред всички медии.

Първи цикъл с военноморски леки и тежки елегии от двулогичната стихосбирка с военноморска поезия "По фронта". Корица: demiblue99 #2 Poetry/22.12.22./ #1 Poems/29.12.22./

Препоръчително възрастово ограничение: +14! Втори цикъл с военноморска интимна поезия от двулогичната стихосбирка с военноморска поезия "По фронта". Корица: demiblue99 #4 Poetry/02.02.24./ #1 Poems/21.12.22./ #2 Angel/21.12.22./

Един последен шанс... Хиляди поколения дали живота си, вярвайки в светлото бъдеще... Но дали тяхната вяра ще бъде онеправдана, след като са съдбата на цялото човечество лежи в ръцете на един човек? Никой не знае... А на него не му е понятно дори какво му е предначертало миналото, защо се случва настоящето и дали изобщо ще го има бъдещето? Дали светлината ще озари мрака или мракът ще загаси последния лъч светлина?

Това е история за една изпепеляваща любов между двама души - Елиза и Енрике. И двамата имат тежко минало и травми, и двамата са "остри камъни". Ще успеят ли да намерят спойката помежду си? Защото любовта е тази, която изпепелява, защото тя е тази, която свързва две сродни души, защото тя е тази, която управлява света! "В любовта и на война всичко е позволено!" "Любовта лекува!" ☆Корицата е дело на прекрасната @TheReaper9902!❤☆

Андрея никога не се е вписвал - нито в дома си, нито в света. Семейството му го пренебрегва, обществото го изолира, а единственият човек, който някога го е разбирал, изчезва завинаги, оставяйки след себе си празнота, Тежестта на загубата го разкъсва отвътре, докато отчаяно се опитва да намери своите отговори. Как се оцелява в свят, който е толкова студен и негостоприемен? Има ли смисъл да продължаваш, когато всичко, което обичаш, е безвъзвратно изгубено? Докато бяга от болката и се бори с мрака вътре в себе си, Андрея ненадейно се натъква на две светли души - възрастна цветарка с добри очи и момиче с разбито сърце, които му показват, че все още съществува топлина. „Всеки се нуждае от цвете, което да оцвети сивото ежедневие." ---- Възраст: 16+ Жанр: Тийн фикция, Драма Статус: В процес на писане/редакция

Здравейте! Казвам се Ема. Прекарах последните 3 години в търсене на ,,Лагера на нечистокръвните". Още откакто бях на 11 годишна възраст. Борих се с какви ли не чудовища. Срещнах баща си Посейдон година и половина след като се лутах из света. Каза ми да намеря брат си Пърси Джаксън и нищо повече. Но след като намерих лагера не знаех, че ще трябва да го напусна толкова скоро. За да се изправя срещу най-голямата заплаха, която е дебнела Земята, по-древна дори от Гея...

Животът на Ел и Ая се обърква малко преди гимназията, но те така и не подозират за това. Покриват с дебел слой прах спомените, заключени в тъмния ъгъл на съзнанието им. Но когато в града идва мистериозният учител по Литература, Тристан(който изглежда твърде млад за учителската професия) и новият ученик и брат на Тристан Август, вече няма къде да се скрият от ужаса на миналото... Ще успеят ли да приемат истината и да продължат напред? Да забравят миналото... Или пък... Може би миналото не иска да бъде забравяно?