-Всеки ден светът му се сриваше до основи, а аз се борех със страха да не го загубя. Бях готов да помогна, но вече беше прекалено късно. -Било е късно? -Да... На практика вече и аз бях мъртъв. ~•~ Където Марк е починал от рак, а това е убило личността на Джаксън. ◈Победител в "КПОП фенфик фест 2017" - @sadreamer_01 ◈Cover: @sadreamer_01 ◈Промтър: @meowpika

"Трябва ми оправдание, за да ти пиша. А има ли по-добро оправдание от това да кажа на момчето ми каква е причината една тъпа ограда с бодлива тел да разваля връзката ни? Ще ти отговоря - няма." ~•~ Където Джебум пише писма до любимия си от затвора, разказвайки му за това как протича животът му и как е попаднал там.

"На какво ли не са способни днешната младеж за малко внимание." - мислеше си Джебум вече шеста година. Цели шест години приятелство с Чой Йонгдже. Ако не рекорд, то това бе истинско чудо. Чой Йонгдже - единственият човек, способен на това да застане пред теб, да те погледне с широко ококорени очи, повдигнати вежди и разтеглена усмивка, облечен в бебешко розов суичър, казвайки с възможно най-невинния и детински глас думите "Здравей. Името ми е Йонгдже, виждам духове!". Започната: 11.07.2017г. Завършена: 29.08.2017г. ◈Cover: sadreamer_01