Живеем в объркан свят и всеки си е създал собствен свят, част от собствена вселена, където властват неговите правила и закони. В тези милиарди светове се разказва за безброй истории на ден. Едно неизмеримо число, неподлежащо на изброяване. Понякога нашият свят се сблъсква с този на другия и изригва в заслепяващи искри и невиждана еуфория. Понякога тази експлозия има пагубен край, понякога се заражда нов живот, но енергията измежду всички вселени никога не спира да се движи. Нека заедно проследим историите на едни хора, преминаващи като вихър през своите светове. КОРИЦАТА Е НАПРАВЕНА ОТ ВЕЛИКАТА @Flower_Reader.

Щастието е универсално за всички из дебрите на познатия ни свят. Но хората се различават тъкмо по своето нещастие. "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему" - Лев Николаевич Толстой. Разбитите сърца се разпознават, защото всяко страда по специфичен начин. Срещат се по улицата, кимат си, установяват, че не са сами. Но въпреки това не се знае колко от тях продължават да вървят напред. Такъв беше и случаят с Роза и Зюмбюл - две разбити на фрагменти души, които по случайност успяха да се срещнат по средата на изтеразния си път. Проблемът не беше, че не искаха да преодолеят миналото, а че то никога не ги пускаше. То стоеше винаги неотлъчно до тях. Затова единственото, което им оставаше, бе да се съединят с надеждата да преборят собствените си страхове, мъка и пороци. И те погледнаха един в друг и намериха своето огледално отражение. Но беше твърде късно, когато го сториха. КОРИЦАТА Е НАПРАВЕНА ОТ ЛЕГЕНДАРНАТА @Flower_Reader.