❝тя не можеше да изчезне, но можеше да спре дъха си.❞ all rights reserved @AAlievaS

Хенри Стич е момиче с кърваво червен белег на лицето си и мистериозно минало. Десет години след особеното изчезване на майка й, Хенри се премества с баща си в малкото градче Уилоу Крийк в търсене на ново начало. Скоро обаче възникват странни събития. Нанасянето им като че ли задейства поредица от загадъчни случаи, като убийството случило се само няколко къщи по-надолу. А убиецът все още е близо... Освен с разплитането на убийството обаче, Хенри трябва да се справи с чисто новото си доведено семейство и наскоро появилите й се свръхестествени сили да пътува през времето и пространството. Но с тях идва и истината за изчезването на майка й. И тя може би е единственият човек способен да обясни необикновените сили на Хенри. all rights reserved @AAlievaS

Да умреш и да се събудиш нещо друго . Нещо могъщо и опасно . Нещо изпълнено с ярост и мощ . Нещо тайнствено . Нещо скрито вътре в теб готово да изкочи навън .

Докосни се до романтичната печал във време на смут и раздор & усети как изтича през пръстите ти... Усети ли го? Ароматът на рози и кръв? Готова ли си да преминеш отвъд смъртта за любимия? Готова ли си да потърсиш съзнателно онова ужасяващо чувство, да отдадеш душата си за една идея, един идеал, една мисъл? Изгори...за свята и чиста република! Провокирана от големият брой млади българки, изпитващи възхищение към апостола на свободата Васил Левски и написана от момиче, което прекалява с филмите и историческите документалки History men don't @ me

Мелвира е десетгодишно червенокосо момиченце от малко селце. Всеки ден тя и децата от селцето играят в поле пълно с макове, за което се носи легендата, че в него живее огромен бял питон, който убива всеки видял го. Кой би знаел, че подобна легенда, съществуваща само за да плаши децата, ще се окаже истина...

Младата Аделаид се събужда в окъпани в злато и сатен покои, в които не помни да е лягала, с вкус на кръв по устните си. Завлечена в свят на величие и лукс, в свят на погром и смъртоносни грехове, където всеки копнее да я използва за своя пионка. Пиршества, богатства, охолство - девойката има всичко, за което много други биха убили. Това, което обаче няма, е минало. Тъмна бездна краси съзнанието й там, където би трябвало да лежат спомените й. Единственото, което й дава някакви улики към човека, който е била, са кошмарите й, пропълзяващи в постелята й всяка вечер. Макар неспособна да се довери на собственото си съзнание, Аделаид е сигурна в едно. Някой се е опитал да я убие. Някой е откраднал спомените й. Междувременно, в близкото село се надига вълна от хаос и терор сред като момиче е намерено разкъсано и обезобразено в гората. Навред пъплят слухове за таласъми и зверове, надигнали се в тъмните дебри, чакащи да пропеят кръвожадните си песни и да стоварят хилядолетната си ярост върху хората. Макар дори собственият й ум да е несигурен съюзник, Аделаид се спуска в търсене на отговори, несъзнав

sonder (n.) the realization that each random passerby is living a life as vivid and complex as your own

В свят, в който хората са разделени по роли, като във филм, аз съм просто част от фона...

Душата ми прошепна : "Да изчезнем от света... поне за малко ... " Всеки ден с нетърпение очаквам да чуя това от нея. Багажът ми се състои единствено от лист и химикалка. Тръгваме.

- Не влизай в езерото! - казваха ѝ те. Но тя не ги послуша. || Изработка на корицата: @hokoshii ||