Той беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата около него. И нищо повече. Тя беше низ от кошмари и нещастие. Вечно отнесена и амбициозна, за което свидетелстваха оценките й в училище. Идеалист, леко тъжна, много обичлива и прекалено наивна за своя сметка. Приятелите й я харесваха, семейството й се гордееше с нея, животът й бе каша. И нищо повече. Това е история за една нереална любов, за осъзнатата саморазруха в името на илюзията за щастие, за опиата от 'света на мечтите'. За това колко сме крехки и как сме способни да се погубим с ясната идея за случващото се. За промяната, за различието, за нещастието, за сълзите, за... Нас.

Едно щастливо момиче изпълнено с много фантазия и мечти. Наранено от хората които обича.Отделено от любовта.

Казвам се Луна Валенте. Родена съм в Канкун, Мексико, но живея в Мадрид, Испания. На 17 години съм. Имам по- голяма сестра Джована. Тя е на 18. Аз не съм като другите тинейджъри, аз и моето семейство сме шпиони. Разбира се от добрите. Надява се някога да срещна принцът на мечтите си. Дали това ще стане?