Две сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни трая за кратко. Това не значеше, че се бях отказала. Щях да го имам рано или късно. Той щеше да бъде мой отново. Защото аз бях хищна птица и винаги хващах плячката си, а точно сега той беше такава. За мен мъжете бяха като играчки - омръзнеха ли ми и ги захвърлях и имах един определен тип към, който се целях - малко по-големи от мен и с пари, за да могат да ми поддържат стандарта. Но в него имаше нещо различно. Не беше, като мъжете по които си падах. Беше коренно различен от тях. И това ме плашеше във всяко едно отношение. Уж винаги аз бях хищната птица, но сега...сега май аз се превърнах в плячката.

Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? Исая 24:12 Съществуват два принципа, които никога не се нарушават: Беса и Канун Беса - клетва Канун - обичайно право, почиващо на принципа "зъб за зъб, око за око". И двата обичая са непознати за християнската вяра, но той ги разбира. Някога той беше най-силният човек в държавата след баща си. Някога той беше дясната му ръка. Но това беше докато не се възгордя. Докато не се помисли за по-силен от Вълка, който всички виждаха като Бог. И тогава Вълчият син възрупта и се надигна на бунт с братята си, и обяви война на баща си. И така той беше покосен и прокуден с отрязани криле. Докато не срещна нея. Дъщеря на врага, но и ключ към неговото отмъщение. Това, което не очакваше, обаче, беше, че ще се привърже към нея и тя ще върне крилете обратно на гърба му. !!!!!!!!!!!!!!Присъстват елементи от албанската балада "Константин и Дорунтина" и поемата "Изгубеният рай" на Джон Милтън. Втора част от двулогията "Да обичаш врага"

Искам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с улични боеве и гонки. Чукам мацки и ги качвам в интернет. Хобитата ми включват бой, високи скорости и секс. Обичам грубият и мръсен секс, а още повече обичам нея. Не съм достоен мъж за нея - знам това. Но тя е единствената жена за мен. Няма място за друга в сърцето ми. Чудите се кой съм аз? Името ми е Юрош Груйч, син на Бранимир Груйч Орела, а тя е Ванеса Илиева, дъщеря на Калоян Илиев и ТЯ Е МОЯ. ТЯ Е МОЯ - ВТОРА ИНСТАЛАЦИЯ В ПОРЕДИЦАТА "ВИС-3" ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

Свикнал съм винаги да получавам това, което искам, но точно едно определено момиче така и не успях да получа с едно щракване на пръстите и това ме караше да огладнявам още повече за нея. За една ниска, малка, апетитна брюнетка, която срещнах на почивка в слънчев юли и неусетно ми завъртя главата. Но нямаше да се откажа. Да не ми е името Иван-Калоян Груйч, ако се откажех.

Пътят към славата е дълъг и трънлив...Готова ли е обаче младата певица да го извърви, за да се дореди до топ имената на сръбската естрада особено когато в картинката се намесва и едно от страшилищата на сръбската мафия, а именно Душан "Кнез" Кнежевич. Името му всява страх навсякъде, но ще успее ли да устои на изкушението наречено Катарина Йеремич и дали това няма да доведе до много проблеми?

И точно когато си мислиш, че животът ти няма как да стане по-зле то пък се намира един красив, инатлив, мафиотски син който да те отвлече в петък на обяд... Малцина са тези, които биха се опълчили на Ардиан Адеми, но на нея сякаш не и пука кой точно е той и точно тази нейна черта взема че го привлича към нея. Световете им не са толкова различни, но той е закоравял престъпник, а тя дъщеря на такъв и на всичко отгоре са от две враждуващи семейства, които така и не съумяват да си поделят Балканите и се мразят от дъното на душите. Ще успеят ли, обаче, Ардиан и Аделина да останат заедно? Първа част от двулогията "Да обичаш врага"

Книга 6 от поредицата "ВИС-3" Не е задължително да сте чели останалите, за да четете тази. Животът винаги заема неочаквани обрати. Никога нищо не е сигурно и каквото трябва да се случи - ще се случи независимо дали го искаме или не. Бранимир никога не си бе и представял, че един случаен автостоп ще го срещне с любовта на живота му, нито че ще хлътне толкова бързо, но с нея дойдоха и проблемите. Той е опасен. Той е арогантен. Той е лош. Той е много лош, но за нея той би пожертвал и целият свят. Той е Бранимир Груйч - Орела и той е Хищна птица. Книга 7 от Поредицата "ВИС-3" „Но понеже природата на тялото се оказала разсечена на две, половините й копнеели една по друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се сплитали взаимно, стремейки се да се сраснат, и така загивали от глад и изобщо от бездействие, поради това, че нищо не искали да вършат една без друга. А някога, когато едната от двете половини умирала, а другата оставала, тя търсела друга половина и се сплитала с нея, независимо дали попада на половина от цяла жена - което сега наричаме жена, или на половина от мъж, и така загивали." "ПИР", Платон Т

Още в първият момент, в който я видях знаех че тя ще ми докара само главоболия. Още повече, че дори бе дръзнала да открадне от мен и после да продава заедно с бандата си. Това което не очаквах, обаче, беше факта че ще се влюбя. Зеленооката дяволица беше превзела съзнанието ми и каквото и да правех не можех да спра да мисля за нея - Дарина Ковачева или просто Моли, която някой ден щеше да бъде моя. Да не ми е името Калоян Илиев - син на Жоро Илиев "Главния", ако когато ѝ казах "Бъди моя" нямах предвид до края на дните ми. .... - Защо Моли? - Защото Моли не се моли. Някои хора свързват името ми с хапове, а други с молитва. Зависи от коя страна на нещата си. ___________________________ ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ! НИТО КНИГАТА, НИТО ЧАСТИ ОТ НЕЯ МОГАТ ДА БЪДАТ ВЗЕМАНИ И/ИЛИ РАЗПРОСТРАНЯВАНИ! НЕ КРАДИ, ЗАЩОТО ЩЕ РАЗБЕРА!!!

Животът е лесен, когато си влиятелен и всичко ти се поднася на тепсия поне според Адеан. От друга страна за Ивалина животът не е от най-лесните особено когато губи и единственият си останал родител, докато преследва мечтата си да отвори собствен ресторант и да се докаже като име в бранша. Тази мечта, обаче, изглежда че ще трябва да почака известно време, защото неин приятел от детството е решил, че му трябва нов личен готвач след като предишният е починал и отказва да наеме друг освен нея. Още повече, че е негова бивша изгора и старите чувства отново се зараждат макар и двамата да са коренно различни. Ще успеят ли да им устоят, обаче?

Да ти отнемат нещо под носа е ужасно... Особено когато това нещо е шефското място в ресторанта на баща ти, за което бленуваш от години и посветиш живота си на това да го заслужиш. Точно така се чувства и Лора, когато мечтите ѝ се разбиват в момента в който баща ѝ съобщава, че не тя ще озаглави ресторанта му в София, ами негов ученик от Академията и тя не е особено доволна от този развой на събитията и ръкавицата е хвърлена. Кухнята е една, а главните готвачи двама. Какво може да се обърка? Всичко, но това което може да спаси положението е щипка любов и една тайна подправка, която ще се окаже ключът към сърцата им.