- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прошепнах, избърсвайки закапалите сълзи. - Мел, моля те не го прави! - Той направи крачка напред в опит да се приближи, но аз вдигнах ръце в защита. - Недей Хари, всичко приключи! **** Историята ще бъде редактирана скоро!