Бях на път да загубя живота си заради нещо незначително, но тогава някой ме спаси. Беше високо момче с качулка от, която се показваха кичури от косата му, бели на цвят. Той беше единствения който ме заговори като нормален човек. Знаех, че никога повече нямаше да го видя. Трябваше да знам името му: - Би ли ми казал името си? - Не! - Не? - Искам само да ти кажа да внимаваш! - каза ми той и отново продължи по пътя си правейки се, че не видял или чул нещо... Ако пожелаете прочетете книгата ми ;) :)