Сама в един напълно непознат свят - този, който ние наричаме дом, за нея е далечна крепост, готова да се срути. На практика животът на Елиза е спокоен - поне през нейните незрящи очи. Но изглежда тя не е съвсем сама в апартамента си - и изглежда съвсем не го знае. И единственият въпрос е: ще успее ли да го разбере, преди да е станало късно? Ами ти колко си сляп всъщност?

Поверията винаги гласят, че злото се спотайва вдън гори, там, където светлината не е позната. А краят на приказката настъпва тук. Забравената от света все още се спотайва в гробницата си, чака неидващият си край. Смърт, която тялото й не е способно да познае. А може би, само може би, очаква своето ново възраждане. Въздигане, с идването на което светът ще потръпне в скръбта си. Забравена. Но все още таяща мощта във вените си. Загубена. Но чакаща да бъде намерена. Ястреб с разкъсани криле, за когото някога в нейния свят вещаеха, че ще донесе гибелта върху своите плещи. А, когато оковите най-сетне паднат от китките и стените на затвора й бъдат разрушени камък по камък, отмъщението ще бъде нейно. cover by -crystalphoenix На второ място в секцията <Фантастика> в състезанието 2019 и 3/4