"Адът е празен, всички дяволи са на земята"-Шекспир [РЕДАКТИРА СЕ]

!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Двамата души.. Две влюбени сърца.. Всеки от тях пое в различни посоки, но забравиха, че Земята е кръгла и все някой ден ще се срещнат отново. Не можеш да избягаш от съдбата.. Алекс и Микаела си мислеха, че това е края, но.. дали наистина беше края? Дали пък съдбата нямаше да ги събере отново? Или щяха да продължат пътя си с други хора до себе си? Четете и ще разберете..

/ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е, АКО НЕ СТЕ ЧЕЛИ ПЪРВАТА ЧАСТ НА "Perfect" ДА ГО НАПРАВИТЕ ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ "Perfect" Together - 2/ Те преминаха през много. Тя му прости прекалено много пъти и в замяна постоянно беше нарнявана. Историята на Алисън и Хари не свършва в нощта пред клуба в която тя се зарече, че това беше края между тях. Любовта продължава да бушува в сърцата им, а желанието да бъдат заедно може и да надделее болката от истината. Но дали всичко ще бъде същото? След шокиращата истина Алисън знае, че Хари не е момчето, което ѝ обещаваше винаги да е до нея. Колко още ще им отнеме за да бъдат както преди? А дали въобще е възможно нещата да бъдат същите? Всичко ще се промени. Но не и чувствата им един към друг... ______ Cover by @Iva_Belieber ✨ ______ #6 in Fanfiction

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" Щастлив финал след сватбата? Страшен виц. Може би ако не си "късметлия" като мен е истина. Иска ми се да се върна в миналото и да се ударя по главата, защото си мислех, че да я спечеля ще е най-трудното нещо. Тази жена беше всичко, което исках, а когато я получих ми бе отнета. Да стоя до нея и да не мога да я прегърна, да мога да вдишам аромата ѝ, а да нямам право да я докосна. Имах я в ръцете си и сега си плащах за всяка целувка и усмивка, която бях получил. С нейните сълзи! Щях да понеса всичко, което ми причини онзи негодник, но да ме накара да стана причина за страданието ѝ щеше да му струва живота. Ще му покажа мястото му, а то е в Ада, не тук.

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" За сравнително скромния си житейски път бях виждал много. Болка, омраза и лицемерие придружаваха ежедневието ми заедно с много нови лица, от които все научавах по нещо. В този ред на мисли можете да се досетите колко фрапиран останах когато се появи онова торнадо и ми показа, че нищо не знам за живота. Нямам представа дали желанието ми да се погрижа за нея се дължеше на категоричното отричане, че се нуждае от закрила или на нещо по-дълбоко, но това момиче събуди нещо непознато до този момент. Нещо, което ме прободе точно тук, отляво.