"You can never go wrong with a shooting star." Deep in the Kingdom of Ice, a commoner was chosen by the Winter God to marry a murderous king. Davina Huxley never claimed to be special. She never wanted to be special either. However, destiny had other plans for the girl with earthy eyes. She awaited a fate she would soon try to change, but not even the vines she wielded could help her. Killian Cahira was an isolated brute, so his kingdom's people spoke. It was only when Davina Huxley entered his castle, turning his world upside down, that a new light began to shine between those darkened walls. The infamous God inside his head was losing control over his pawn. A war between Ice and Fire for an artifact entirely ancient, the Heart of Ice, was brewing on the horizon. Davina and Killian continued to grow meaningful and trustworthy connections with their friends. However, they didn't realize how little of a part trust played in this war. How little of a part love played, which may come back to bite them in the end. Still, between the bloodshed and massacre and love blossoming from the soil, one thing had always remained clear: Upon the celestial highlands, two beings made a choice: Pick a warrior as your heir, for they will be your voice. The Infamous King was a monster, and His Flower's blood could slice. This was a game between the Gods-for the Heart of Ice. TRIGGER WARNING: Gore, arson, murder, suicidal thoughts, mention of rape, self-harm, and death.

Тя бе една развалина. Разпадаше се и нямаше какво да направи, опитваше, но без резултат.. Или имаше такъв? Тя беше като всички други хора, които могат да се видят на улиците, разбити, фалшиви, зад маска която се надяват да не падне. Тя е просто момиче, което не знае какво да прави с чувствата си. Тя не може да намери отговорите на въпросите,който си задаваше. И сега осъзнава, че е като всички останали. Криеше се зад маска,за да изглежда силна, точно като тях. Тя се чувстваше изгубена. Но защо? Защо не е казала на някой, че се чувства по този начин? Тя беше сломена...разбита...и го скри... А той? Той е същият като нея..или съвсем различен? Той си мислеше че тя е толкова крехка, можеше да се счупи само с едно докосване, колкото и силна да изглеждаше. Или пък не беше така? Той е една от малкото причини тя да се разпадне на милиони парченца, той е нейното падение. Или е нейното спасение? Или може би е някой друг?

Поезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може да е буйни плевели, оплели те в смъртоносна примка. Може да е твоя най-голям кошмар. Това показвам със своята поезия - тъмната страна на любовта. Кървавата й страна.

Протежето на шефа. Сестрата на Хрътката. Наркоманката. Отровната. Лудата. ЗМИЯТА. Това са малко от наименованията, дадени ми от Пришълците. Това са доверените хора на Хищника - моя шеф и повелител. Хищника е над всички, занимаващи се с наркотични вещества, оръжия и всякакви незаконни дейности в Европа. Аз и брат ми сме избрани да вземем бизнеса му ако нещата се объркат фатално за него. Ние сме неговата дясна ръка. А всичко друго е напълно ненужно в моя живот. Или поне така смятах до един съдбовен ден. Мразя този ден.

Сбърканите истории на едно момче, изразени в поетични стихове.