I made a book about danganronpa yaoi, so it makes sense that I would make one about Yuri later on. Now that that announcement out of the way. BE PREPARED FOR THE GAY! Cover made by my lovely friend, @textisitr

Here I will be writing long or short one-shots. Either Female Anime Girl x Female Reader, Or Female Cartoon Girl x Female Reader. As the title says, this is YURI! Meaning LOVE between GIRLS! I will be accepting some requests, although if I do not know the female character, I will not accept :/

Алисън и Луиза (Али и Лу) са две 18 годишни момичета, които току-що са завършили училище и се местят в друг град, за да учат заедно. Те са най-добри приятелки от 7 годишни и са минавали през много неща заедно. Алисън има чувства към Луиза и не може да й признае как се чувства, защото я е страх да не я загуби, но Лу й показва, че няма от какво да се страхува.

cover: -gucciiitae "Всяка вечер Гоуон отива до супермаркета,за да види грубата чернокоска,по която си пада и се тъпче със сладолед,докато я заговаря."

Одета е обикновено 18-годишно момиче с обикновен живот. Тя решава да започне работа през лятната ваканция, заедно с най-добрия си приятел. За Одета единственото предимство на дългите натоварени смени в "Teaso" са гледката към тъмнокосата сервитьорка Мая, в която смята, че е влюбена. Между двете момичета скоро започват да прехвърчат искри, но с течение на времето връзката помежду им се превръща в една обща лъжа. Това е първата ми история в този жанр, надявам се да ви хареса!💛

Историята на момиче, което се опитва да бъде себе си и да покаже любовта си, която някои хора наричат "грешна".

Обявена за най-добра история в категорията "LGBT+" на The Glass Awards 2017. Благодаря на гласувалите! °~°~°~°~°~° - В крайна сметка, ти ме разбираш. (Но ти мен не.) - С теб говоря за всичко. (Точно така. Ти говориш. Аз слушам и не гъквам.) - Ти ми даваш разбиране. (Ти не ми даваш нищо.) - Ти си моят отдушник. (А ти... моята отрова.) - Винаги ще си говорим, нали? - Разбира се... (Никога не ще надникнеш в съзнанието ми.) °~°~°~°~°~° Историята е под формата на диалог. Всяка глава е кратка с по няколко изречения.

Аментис пише, откакто се помни, но никога досега не е имала творческа криза. В търсене на изгубеното вдъхновение, тя си наема апартамент в центъра на Париж за шест месеца. Това, което не очаква обаче, е загадъчната и фриволна Чарлийн, която живее точно отсреща. И докато автохтонната парижанка с прозиращите дрехи и цигарите от твърде горчив тютюн я развежда из града и я учи на френските привички, Аментис си възвръща способността да владее пишещата машина. Но още преди да завърши книгата си, тя осъзнава, че през цялото време е писала със затворени очи. Оставена между избора дали да продължи със сладките лъжи или да изтрие всяка дума, тя се вкопчва в единствената й останала възможност - а именно да опитва, докато или разбие сърцето си и се върне в Лондон, или докато не остане завинаги във Франция, хваната в капана на опиянението от болезнената любов.

Изабо (Бо) е съвсем обикновено момиче, от не толкова заможно семейство, с майка - обикновена домакиня; баща - агресивен алкохолик, и брат - нарко-дилър. Единствената й страст са колите. Бо е самотна, без приятели.. Докато един ден завързва макар и кратък разговор с Лорън - момичето, по което си пада от дълго време насам.. Една романтична история за голяма и истинска любов между две момичета! Историята не е моя, но се влюбих в нея и реших да я споделя и с вас! Оригиналът е на английски език, а преводът е лично мой, надявам се да ви хареса! Историята е вдъхновена от сериала "Изгубено момиче" или "Изгубена". Можете да намерите оригинала във www.fanfiction.net, авторът е KTM250, а оригиналното заглавие е "Cause and Effect". Приятно четене!

До сега живеех в малък град. Но се наложи да се преместя. Защо ли? Никога не съм се вписвала в училище. Бях аутсайдер... Първи ден в новото даскало -Късмет!-пожела ми мама. -Не късмет, а чудо ми трябва.-промърморих. Малко по-късно... Госпожата отиде до бюрото, остави си чантата и попита: -Ти си новата ни ученичка, нали? Хайде представи се. -Казвам се Кристина Нелсън. Мисля, че не Ви засяга от къде идвам. Изгониха ве от старото ми даскало, защото разбих носа на едно момче. Всички погледи бяха вперени в мен. В този мамент влезе едно момиче. Изглеждаше страхотно-същински Ангел. Госпожата ѝ направи знак да седне. -Извинявай мястото свободно ли е?-попита ме тя... Така започна всичко... Любовта, надеждите, мечтите, страхът... Make love not war! MORE LOVE. LESS HATE. ❤