Хората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по силно. Всяко нещо в миналото може да доведе до друг резултат в бъдещето. Ще ми се да го знаех по-рано. Ще ми се да знаех много неща. Но ето, че го срещнах! И сега... Съм загубена. - Е.Б Не подозирах, че някога нещо може да разклати силната ми воля, моралният ми компас! Но ето, че я срещнах, и вече всичко се промени! Бях кръвожаден наемник, сега... съм загубен! - Дж. В. М.

Точно това, което пише. Възползвайте се, за да рекламирате себе си или да намерите новата си любима книга и да се свържете с други активни автори.

Те са забравили човешкото присъствие. Не могат да останат в един и същ свят и събуждайки се на различно място всеки ден, героите Динара и Нейтън се опитват да се справят с най-трудната задача в човешката природа - оцеляването. И докато се опитват да опазят своя живот, по пътя си срещат хора, които им показват, че реалността е нещо абстрактно, и тепърва започват да осъзнават, че нищо от това, което ги заобикаля, не е истина, в което стои въпросът "Къде са всички останали?".

Дана намира бележка, на която пише "Улица Авлига. Довечера. 22ч." Любопитството й за първи път я кара да стане свидетел на нещо, което преобръща целият й свят. Каква е цената на спасението? Докъде сме готови да стигнем, за да се почувстваме свободни? [Всички герои в тази история са измислени и всякаква прилика с реални лица и събития е напълно случайна.]

Това е една фантасмагорична алтернативна история. Тя ще завърже на възел мозъчните ви гънки, ще ви накара да се надсмеете над префърцуненото говорене на критиците,или да обикнете или намразите завинаги нещата,които пиша...

Море от любов

Душа, поезия, стих, poetry

Деветият бал, поезия, стих

Душата ми е старо вино, поезия, стих