Казват, че момичето трябва да бъде като пеперудата - красива за наблюдаване, но трудна за хващане. Аз успях да уловя най-красивата пеперуда, която съм виждал някога... Мелъди бе всичко за мен и въпреки, че я спечелих с лъжа, чувствата ми към нея бяха истински. Дали обаче тя успя да разбере това? Дали ми прости, когато научи най-страшната ми тайна? Или ме изостави съсипан и продължи живота си без мен? А може би аз бях този, който съсипа нея...

Тя. Тя е нова. Тя е забавно, мило момиче, което е забележимо за всички мъжки погледи. Тя стреми към задълженията и правилния начин на живот. Той. Той е агресивен, груб, пълен с ярост, ходещ по купони момче, живота на който е безгрижен. Двамата са пълни противоположности. Дали и тези две противоположности ще се пристрастят един към друг?

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите си. - Живота е като сладолед, Хари, наслаждавай му се преди да се стопи! - вече плачех неудържимо. Сгуших се в Хари и оставих сълзите да се леят. Името й е Ребека Прайзис. Тя е добра, добросърдечна, невинна, красива, умна и доста чувствителна. Тя е от Сиатъл, но скоро се мести в огромния и великолепен, Ню Йорк, където ще учи в Ню Йорския университет и ще се яви на интервю за стажант в една от най - известните книгоиздателски къщи "Book Entertainment", но нищо не остава толкова прекрасно, както си го представя Бека, защото в живота й се появява той. Хари Стайлс. Момче с труден характер. Той е груб, самовлюбен задник, незнаещ да показва и изразява чувствата си. Но никой не знаеше за другата му страна, която именно Ребека щеше да открие.

Тя е сменила вече поне пет училища.Никога не може да се задържи в едно за повече от година.Не е като останалите момичета в училищата в които е била.Цигарите са единственото ѝ облекчение.Майка ѝ е починала,а баща ѝ е бизнесмен и не обръща особенно голямо внимание на децата си.Джесика дружи предимно с момчета и ненавижда кифлите омазани с тонове грим.Обича да се заяжда с тях и да им се подиграва.Не понася дългите връзки и почти мрази гаджетата.Има перфектното тяло и всички момчета точат лиги по нея,обаче тя не е лесна,а недостъпна.Предпочита тъмните облекла и черния лак за нокти.Той е лош ученик с репотция на женкар.Сменя момичетата всяка вечер и е един от известните в училище.Те са съседи и ги дели една ограда разтояние,което улеснява непознатото момче и неговите планове за заяждане с Джесика.Дали въпреки постоянните им спречквания ще прехварчат искри помежду им?Или това,че и двамата са инати ще им попречи?

Когато бях малка, на около 7 години, имаше едно момче, което винаги ми дърпаше косата и ме пръскаше с вода. Беше непослушен, шантав и никога не слушаше родителите си, камо ли останалите хора. Казваше се Майкъл и стана най-добрият ми приятел, когато ме спъна на улицата, паднах по лице, разплаках се и той ме носи няколко пресечки до магазина за бонбони на мама. След това остана до мен до сутринта, като ми се извини 68 пъти. А сега ме изостави в Австралия. Що за най-добър приятел прави така?

-Обеща ми да спреш, Хари. - Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много, много, много хора..но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и се приближи до мен. - Недей. - отдръпнах се. - Не вярвам и на една твоя дума. - Не е вярно. Ако не ми вярваше, сега нямаше да сме тук. Ти нямаше да си тук! - извика той. Погледнах го в очите. Беше прав, но вече жертвах прекалено много. - Съжалявам. - прошепнах. - Не мога да ти помогна, Хари. Не и този път. - прошепнах и му обърнах гръб. Понякога животът ни предизвиква на крайности. Понякога помагаме на хора, на които не трябва. Понякога боли. А понякога.. просто се правим, че не ни пука. Правим се на студенокръвни животни и се опитваме да мразим тези, които обичаме. Правим грешки, за които съжаляваме. А понякога не правим нищо, за да загубим всичко. Обичах го, по дяволите, обичах го, но не можех да му помогна. Не и този път.. Благодаря за страхотната корица на @raq_ruskova05 💜💜💜

Има едно нещо, което не харесвам и това е споделянето. Някога да сте чували за Хари Стайлс? Е, една нощ в клуб се превръща в една нощ с господин Стайлс. Само да знаех колко по-различен е живота му зад затворени врати... Това е нашата история как ние не споделяме...

Анабел Алисън Нейт е едно обикновено 18-годишно момиче от Холмс Чапъл. Тя , заедно с родителите си се местят в Лондон по бизнес , а тя в ново училище. Какво ще стане когато се запознае с единствения и неустоим Хари Едуард Стайлс , звездата на училището? Дали е на добро или не ?! Ще разберете , ако прочетете историйката ми.