Виктория е най-обикновено момиче,живеещо в прелестната Барселона заедно с постоянно работещата си майка. В компанията на най-добрата си приятелка, Виктория ще се забърка с момчета,които изцяло ще променят кроткият и начин на живот.

Катрин Невил и Тоби МакГарет са заклети врагове. Какво става обаче, когато разбират, че майката на Тоби и бащата на Катрин решат да се оженят и да живеят заедно? Как ще могат две тотални противоположности да живеят заедно? Или да се влюбят? Ще разберете в историята Step Lovers. Ето и някои от героите: Катрин Невил - Shelley Hennig Тоби МакГарет - Austin Butler Линда Гордън - Nina Dobrev Дара Куин - Alexis Knapp Майк Денвър - Cody Christian Том Невил - Brooklyn Beckham Елена МакГарет - Naomi Watts Джаксън Невил - Matt Damon

@camerondallas: Защо не ме мразиш като всички останали? @hopemason: Не знам. @hopemason: Може би те обичам твърде силно, за да те намразя.

Обичах го повече от всичко, бях готова да направя всичко за него. За него жертвах всичко, но дали това беше правилният избор? Сега съм сама, нямам никого. Той е виновен за всичките сълзи,които пролях, за всичката болка,която изпитах, за това,че жертвах всичко, но ако не беше той, сега него нямаше да го има.

Историята се пише с pyfi_2000 Зелено. Те бяха зелено. Дълбоки, приличащи, примамни и изкушителни, както и очаквах. Предхождаха му на къдравата коса и тези скули, които имаше, а да не говорим за тялото. Беше облечен в черно, явно днес ще ходи на погребение. Моето погребение за жалост. Не знам какво точно да си мисля в този момент, дали започвам да го харесвам или се влюбвам. Това е ужасно. Имам чувството, че ще потъна в ръцете му. И този поглед не означава нищо друго освен ,че клишираното и добро момиче се влюби в демонския ангел на любовта. Погледът му беше не разгадаем, както и физиономията на лицето му. Търсеше някого, може би поредната му дама за вечерта. Хах жалко,че е такъв с такова гарваново сърце. Изведнъж засече погледът ми, че го наблюдавам. Това ме учуди, защото се запъти към мен. И аз се учудих, защо не мърдам, продължавах да го гледам в тези зелени тъмни очи, криещи целият свят вътре, както и мен. Когато, човек е близо до болката на сърцето си, не разбира кога следват спонтанни целувки. Както и аз не разбрах кога се влюбих в него и му отвръщах. Лошо!

"i'm your boss, not your friend." + lowercase intended highest rank: fanfiction #4

Това, което не ни убива, ни прави по-силни. Чувала съм този израз доста пъти, но дали това, което гласи, е вярно? Може ли изживяната болка да ни направи по-силни? По-добри, по-безстрашни? Или истината е, че тя просто ни прави по-безчувствени?